F.O. & Peeva - Митеви ALBUM REVIEW

Публикувано на Юни 26, 2019 3 коментара

Здравейте, хип-хоп глави! Вие отново сте отворили ревю от рубриката на Цинични Химни За Улиците, а аз отново съм вашият любим противоречив водещ. В днешния ден дойде ред да обсъдим дългоочаквания едноименен албум на семейство Митеви, който излезе на пазара съвсем скоро.



F.O. е едно от отличаващите се лица в българския рап през това десетилетие. Привлече големи маси от фенове и донякъде успешен комерсиален успех с бързи флоуове, технични рими, много оригиналност и специфично присъствие. Последните години обаче не са лесни за него, тъй като му се налага да жонглира между съграждането на семейство с жена му Пеева и поддържането на доброто си реноме в рап средите, което напоследък бива все по-нестабилно поради фактическия разпад на лейбъла му Zanimation. Беше обещаващ проект с много и разнообразни лица с единни идеи, но в един момент последва масово напускане на хора и дори целенасочено дисасоцииране със Заниманлнията и ФО. Всички страни по случая твърдят, че се е получило поради творчески различия и всичко е приключило по съвместно съгласие, но и до ден днешен продължават да се поддържат кавги между ФО и различни имена от средите. Започнаха един наглед реален, но поне за мен напълно пресилен и ненужен, скандал с Димчо, размяна на реплики с ACBG и дори спекулации за физически саморазправи с V:RGO, който дори не е свързан пряко със случая. Всички тези неща за мен бяха поредните повърностни опити за публични циркове, на които хората продължават да обръщат излишно внимание и да игнорират музиката, която от своя страна ставаше все по-невзрачна и безинтересна за хората извън намаляващия фенски кръг на ФО. Династията, която се заформяше, просто рухна от нищото и това няма как да не рефлектира в творчески план.

На този етап издаването на нов албум от Занималнията изглежда като предизвикателство, имайки предвид, че FO не е албумен артист, 5-годишната пауза от първия и последен голям негов release, всички тези интриги и опити за бийфове, които само нахъсват публиката на лагери вместо реално да слушат музиката, както и факта, че динамиката в този жанр е безмилостна и сякаш много хора (и аз в това число) отдавна надрастнахна периода, в който Zanimation е релевантно имe. Всички тези пречки плюс отглеждането на две деца само усложниха пускането на общия албум на FO и съпругата му Peeva, която се присъедини към лейбъла като певица в странния период между пиковия им момент и всичката драма, която изплува малко по-късно. Албум на име Митеви бе обявен за изцяло готов още през 2017, но чак сега бе пуснат изцяло под някаква нормална форма. Поредното доказателство, че българският рап е едно от най-объркващите и нелогични места за маркетинг и промотиране, е фактът че в началото на годината излезе официалният траклист, включващ парчета от преди 4 години и още две песни преди финалния релийз. Сега след като окончателно бе пуснат последния трак Поглед не получихме никакво адекватно представяне на албума. Нито достатъчно ясни публикации за поръчка на носител, нито дори нормален плейлист в YouTube канала, какво остава за мъчението, наречено стрийминг платформи. За мое щастие, близо 4 седмици след излизането на последното видео, дойдоха официалните линкове за тези платформи и на практика всичко бе финализирано. Или поне така ми се струва.


Подходът “на час по лъжичка” както бе сервиран този албум го направи още по-труден за възприемане като едно цяло. Повечето от песните вътре са по-стари от второто им дете, което се роди преждевременно. Както казах, има неща, които бяха актуални, когато аз прослушвах рап и им бях фен още преди да имам диплома за основно образование. И няма лошо те да са включени вътре, лошото е, че сега не са отлежали с времето и станали по-хубави, даже обратното. Песни като Може би, Не съвсем и Личната като добре познати такива имаха една задача и не я изпълниха - да събудят полезна носталгия и да припомнят на един стар фен защо е бил такъв едно време.

Това наистина е купчина от различни парчета, които не съумяват да сформират единен пъзел. Залагайки на собствените си добре познати стилове в рапирането и пеенето, двамата успяват да уеднаквят слушането на различните песни и едновременно с това да се разминават една от друга като индивидуални единици. Толкова години разлика между някои от тях и няма никакви показатели за развитие и подобрение във вокалното представяне. ФО продължава да разчита, че бързото редене и определено поведение ще замаскират заблудата за техничен рап и супер сложни рими, които в края на краищата не са кой знае какво. Пеева от своя страна пък е константна в това да допринася в траковете с еднообразно и безинтересно пеене, излишна демонстрация на вокални способности и прекаляване с драматизацията и напрежението на моменти. Да, опитват се да продължават да прокарват смислени за тях теми и да дават храна за размисъл, но нито лириките са достатъчно интересни и заслужаващи анализ, нито са достатъчно добре поднесени.


Албумът е разпилян, липсва му фокус. Няма ясна цел, идея или развиващи се динамика и поточна линия от първата до последната минута. ФО и Пеева се опитват да са навсякъде, да вкарат малко от това, малко от онова, но крайният резултат е твърде много насилване и измъчени опити за смислени песни с натрупващо се напрежение и драма. Има твърде много примери за песни, които би трябвало да са емоционално напрегнати, но крайният резултат е по-скоро напрягащ, отколкото величествен и епичен. Започва още от втората песен Помниш ли, представляваща 4-минутна мъчителна (поне за мен) тирада с безсмислено бързо рапиране в един момент и много напъване до самия край. Същият емоционален наратив се усеща в парчета като Аз си знам, Ако греша, Непосредствено близо (това е особено дразнещо с непрестанното повтаряне на “величествения” рефрен и overproduce-натия си бийт), Може би и Морякът. Последната бе в началото на клипа към От вчера и затова и не успя да се запомни в съзнанието ми като нещо повече от 4-минутна прелюдия с размита куплетна структура и инструментал, който така и не достига дестинацията си.

Музиката в албума е също толкова на посоки, колкото и лириките върху нея. От китарни балади през гореспоменатите напрегнати епични моменти до фънки настроение в две от трите песни с JAY - Пак ще е същото и Пример за подражание, които само прекъсват сериите от заредени лични тракове, но сами по себе си са силни моменти в албума. Третата песен с участие от Илия Ако греша е единствената под 3 минути и пак ми се струва като цяла вечност с поредния преповторен отново и отново припев и скучния repetative предвидим инструментал.


Това е поредният албум, който ще се хареса само и единствено на феновете на определения артист. Поредната тава, която не е отвратителна, покъртителна или ужасна. По-лошо - невзрачна и безинтересна отворена книга, която всеки може да чете и или ще се напрегне излишно, или няма да му донесе нищо кой знае какво. Еднакво е, няма фокус и има една негативна черта, която не мога да подмина за себе си - в последните години ФО се е погрижил така да си миксира вокалите, че да не му се разбира и без това лежерната и неизразителна дикция, с която прави посланието си още по-трудно за осъзнаване. За мен има няколко слушаеми момента, но те не се отличават с нищо, което да ми помогне да разбера защо феновете им биха го предпочели пред много други по-хубави неща, които не са напъни за запазване на релевантност и имат повече пластове за разглеждане. Митеви се запазва в съзнанието ми като компилация от няколко неловки момента, cringe лирики и много лежане на стари лаври и затова получава оценката, която заслужава.


4/10




ЦХЗУ във Фейсбук - цък
ЦХЗУ в Инстаграм - цък

Продукт на:Zanimation
Дата на излизане:31 май / 24 юни 2019
Времетраене:51 мин
Стил:Conscious rap, R&B
Любими тракове;Пак ще е същото,
Модел за подражание, Поглед
Нелюбими тракове:Помниш ли, Аз си знам, Ако греша,
Непосредствено близо, Морякът,
Може би, Банички
Като цяло:4/10


Коментари 3