BUNTA - JUNKYART. ALBUM REVIEW

Публикувано на Юни 22, 2019 1 коментара

5 o’clock e група, която се появи сравнително скоро и от тогава не e спирала да бъде активна на сцената. Първият студиен проект, който пуснаха бе съвместен албум на Имера и Бунта - Динозаври Кадилаци. Тавата бе приета подобаващо както от музикалните критици в мое лице, така и от феновете на характерния им звук. Албумът изпълни добре задачата да ни представи идеята за творчески процес в Rollback и какво можем да очакваме от тях занапред. Последваха множество сингли след сингли, като някои от тях се оказаха част от новия албум на Bunta - JUNKYART. Заинтригувах се в каква насока ще се отиде с нова тава толкова скоро след предишната, а съдейки по песните и цялостната визия бях в очакване да чуя свежи нови влияния и прокарване на непознати по нашите ширини стилове.



JUNKYART. даде заявка да прокара нашумели в последните години стилове в продукцията с експериментален, индустриален, абстрактен, крив, garage характер, може би повлиян от нещата на артисти като Danny Brown (Atrocity Exhibition), JPEGMafia, Denzel Curry (черната част от Taboo), дори Death Grips или нещо друго в този психаделчен мрачен стил, за който не мога да посоча много адекватни аналози. Дойдох с умерено голяма кошница за порция суров рап върху малко по-нестандартни изчанчени бийтове и повече въздействие върху настроението, отколкото ясна цел с дълбока концепция. Умерено голяма, защото експериментът с ново звучене носи и голям риск за провал със себе си, пък и някои от причините да не харесам толкова Динозаврите бяха не дотам убедителните изпълнения точно на Бунта, но сега в солов проект може да му е по-комфортно да разгърне пълния си потенциал. Нека заедно проследим резултата в детайли.

Е, не е чак толкова експериментален или трудносмилаем като предполагаемите вдъхновения, но със сигурност има джънки, изкривен характер и го намирам за симпатично по начина, по който е представен тук. Харесва ми, че също като Динозаври кадилаци е точно 10 трака със специална детайлна визия за всяко парче. Въвеждат интересен наратив в албумите си, който говори както за допълнително старание за не чак толкова ключовите елементи, така и за отношение към собствения продукт. Вследствие на тази концепция обаче и двата албума бяха пуснати в стрийминг платформите като отделни сингли вместо като нормални албуми, най-вероятно за да има различна обложка за всяка песен. Само че Спотифай и сродните приложения са създадени, за да са практични на първо място, а по този начин потенциалният слушател ще трябва първо да си създаде плейлист и да му сложи главната обложка, за да може да чуе целия албум от начало до край. Нито се вписва добре в общата библиотека с музика, нито допринася кой знае колко повече за изживяването. Наскоро западните артисти започнаха да правят различни GIF-ове за всяка песен от новия им албум в Спотифай, така че това е по-добро, но и по-сложно решение.


Множеството от песните са колаборации с други артисти, които разнообразяват обстановката, вкарвайки интересни други начини за редене върху бийтовете. Най-силно се усеща химията между Бунта и El Niño в първия трак ДАЛЕЧПОБЛИЗО, където двамата си разменят тактове, довършвайки взаимно римата на другия. Добро начало с рок-рап заряд чрез китарните рифове за фон. Същата енергия продължава и във второто парче УГАБУГАРАП, където Жлъч вкарва от добре познатата сурова класическа хип-хоп енергия, напомняща ми на по-старичките му неща (в Йомрук-а по случай Junkyart Bunta обясни, че куплетът му е на 2-3 години, така че има резон в думите ми) Напускайки малко по малко буумбап ориентираната продукция и насочвайки се към споменатите индустриално-хаотични звуци попадаме в третото парче ПРОТОТИПА с Имера, който подобно на предните гости допринася с чудесен куплет, обогатявайки допълнително каталога с добри пънчове и умело рапиране.

Участието на Секта тук е записано под общото име Most Junk Squad, което (предполагам) представлява нова група/дуо между него и Бунта. Надявам се, че за разлика от много започнати и забравени подобни негови проекти, този няма да е такъв и че тепърва ни подготвят още неща с това име. В SUPADUPAFLY положението клони повече към Funkyart заради закачливия припев на Сектата и шантавия бийт за фон. Хареса ми и прехода от последния момент в трака, където гост-рапърът казва “Junkyart” точно преди началото на заглавната песен JUNKYARТ, която вече окончателно ни вкарва в бетонната джунгла, света на анархията и царството на хаоса. С всеки трак атмосферата става все по-дива и необуздана по един странен, но привлекателен начин. Мадматик влиза елегантно в стил "изтънчен махленец" в ХЕГЕМОН, а Бунта от своя страна дефинира подобаващо ситуацията с “Junkyart е кривото, абстрактното е клише” в самия край на парчето.


Настроението се поуспокоява с появата на женски вокали от Delya в НЕТАМ, придавайки щипка soul в това примитивно обяснение в любов, каквото е точно това парче. Един от акцентите в албума е инструменталът на POWPOW с въздействащите, но просто устроени барабани и сегментите с човешките викове - истинска дефиниция на понятията “junky” и “psychedelic”. За моя изненада с кратък verse влиза и DJ-ът на 5 о’clock - Кanal, за когото разбрах че и преди е рапирал и сега явно прави малко завръщане. Е, тук изпълнението му малко клони към реге течението с отпуснат флоу и специфичен акцент, говорейки как си свива масе. Не мога да кажа, че ми харесва, малко по-лигаво ми идва на мен, но си има чар определено. Албумът завършва с едно кратичко аутро OUTOFSPACE, с което окончателно напускаме планетата чрез поредния шантав нестандартен бийт и лирики, включващи вече тотално логично несвързани фрази и безсмислени думи във вече споменатия примитивен, почти пещерняшки стил, който Бунта сякаш разви във втората половина от албума и постепенно стигна до пика си най-накрая на това диво приключение, което е JUNKYART.

Продукцията е свежа, интересна, на моменти игрива, на моменти - крива, но в никакъв случай лоша. Има елементи на буумбап, фънк, garage, industrial и най-вече - музика и звуци, които те карат да се чувстваш хем на улицата в квартала, хем в дивата джунгла. Комбинирано с хулиганското поведение на Бунта, човек наистина може да повярва че е попаднал в някое племе като от клипа на Бедствам - песен от Динозаври кадилаци, в която сякаш Бунта бе повече в свои води отколкото Имера. По отношение на лириките - Киката не си е давал много зор с писането, залагайки на енергията си, цялостното настроение и понякога - на измислени думи. Не винаги нещата, които говори, носят кой знае какъв смисъл или идея със себе си, но ги представя по забавен и оригинален начин. Ако трябва да дефинирам флоуа му, отново ще направя референция с Дани Браун - може да бъде дразнещ, но не можеш да отречеш енергията, хъса и заряда, вложен в изпълнението.


Естествено, има си и негативни страни. Не е нещо, което може да се слуша всеки ден и за краткия си обем има малко повече неща, от които бих се лишил или бих прибавил. Бих махнал куплета на Канала, прекомерно многото точни елементарни рими и някои от безсмислените лирически моменти на Бунта и на мястото на някои твърде повтарящи се фрази бих добавил още малко редове, за да бъде една идея по-неизискващо компромиси (Прототипа, Нетам) Иска ми се следващия път Бунта да е по-консистентен и стабилен по отношение на текстовете и да носи малко повече дълбочина с думите си, а също и да си личи, че има положено старание. А, и това с качването в епъл мюзик и пр. също. 

Все пак е прилично изживяване. Необикновено е, оригинално е, изисква време да бъде разбрано и вкарва нови течения у нас (или поне на мен така ми се иска). Казах го за Динозаври кадилаци и тук ще го повторя: един от добрите слушаеми рап албуми с класическо звучене у нас в последно време. Радвам се, че вече го притежавам на диск и ще ви посъветвам и вие да го притежавате в случай, че сте зажаднели за добраѝ хип-хоп музика на български.



Oценка:
7/10



ЦХЗУ във Фейсбук: цък
ЦХЗУ в Инстаграм: цък

Продукт на:Rollback rec
Дата на излизане:07 юни 2019
Времетраене:24 мин
Стил:Boombap, Old school hip-hop,
Industrial rap, Experimental hip-hop
Любими тракове:Далечпоблизо, Угабугарап, Куре скит, 
Supadupafly, Junkyart, Хегемон
Нелюбими тракове:Прототипа
Като цяло:7/10



Коментари 1