Бандата На Ръба - ПОБЕДА ALBUM REVIEW

Публикувано на Юни 16, 2019 0 коментара

Бандата на ръба или накратко БНР - има ли нужда от представяне? Всички сме чували поне някоя песен от сравнително краткото им творчесто, било то в ютуб или някъде из квартала на нечия колонка. Групата, съставена от Mom4eto, Kapo Verde и Emporio Zorani, бързо набира скорост в средите, главно заради съвместната им работа с Murda boyz, които тъкмо се бяха утвърдили като разпознаваемо име. Както при Марсо и Бобката, така и при русенското трио, комерсиалният успех нямаше как да мине без мнения на двата полюса от мало и голямо, слушащо рап у нас. Музиката им сама по себе си не представляваше нищо, което си заслужава вниманието, допринасяйки с еднотипни рими, примитивни флоуве, повърхностни трап бийтове и квартални гаменски лирики. По всичко изглежда, че залагаха повече на визията си, отколкото на продукта си и с причина бях скептичен за първия им голям проект.


f2c8779b39110da0653851a6e0ac4a8c.jpg

Беше ми интересно в каква посока ще поемат, след като сякаш започнаха втори живот в кариерата си, дължащ се на скандали с Бобката и последвалото им махане от техния кръг от хора. За 2 години издадоха не една или две песни и се опасявах, че доста от тях ще намерят място в албума, който прокламираха отдавна. В допълнение обявиха и втори албум на БНР след това - Победа1 и втори солов албум на Mom4eto, но както тук, така и при тези проекти, датите и начинът на излизане остава мистерия дори и за най-върлите им фенове.

Едно от нещата, които свалят много от крайната ми оценка, е изключителната неглижираност, с която бе пуснат Победа. Единствената новина бе, че е наличен за поръчка в мрежата на Facing The Sun и това е. Нито е ясен траклистът, нито някой от тримата въобще е коментирал съдържанието на диска, нито дори при излизането на главния сингъл Шефе шефе бе споменато нещо за този мистериозен релийз. Сега след като преслушах песните и съм си изградил мнение, мога най-накрая да коментирам единственото наистина важно нещо тук - музиката.

Албумът е меко казано албум. Съдържа 7 песни, 2 от тях излезли през 2018, както и вече споменатия сингъл с друга версия. Това е добре, предполагам. Качество > количество, нали? Kanye вкара модата с кратките 7-тракови тави миналата година и му се получи много добре, но не всеки може да бъде Канйе в днешно време, особено група от калибъра на БНР.


За разлика от официалното видео, вариантът на Шефе шефе в тавата не включва Гери-Никол, което не знам дали е за добро или зло. Колаборацията им бе на толкова ниско и пошло ниво, че дори съвсем младите им фенове започнаха да се ебават с тях и очевадния факт, че Гери-Никол се опитва да бъде лоша пародия на Cardi B. Песента е отвратително дълга за мейнстрийм хит, повтаряйки един елементарен припев и отделни три диалога с всички членове на групата. Албумната версия без Гери е с минута по-кратка и пак ми се струва като цяла вечност с липсата си на оригиналност, хващащ ухото звук или каквото и да е повече от музика за наргиле барове. За нещастие, до края на албума този наратив остава константна величина.


Мариуана звучи точно толкова глупаво колкото е и самото й заглавие. По принцип Мом4ето изпълнява припевите в песните им и ми се искаше малко разнообразие, но в тук Емпорио Зорани успява по-скоро да ме приспи отколкото да ме вдигне с безсмисления си рефрен. Газ даам бе първото излязло парче и честно казано, тогава имаше дадени моменти, в които го намерих за симпатично и по-добро от предишните им неща. Но само ако се слуша на заден фон, когато имам не едно, а две други неща да върша. Както винаги Мом4ето самостоятелно заема 50% от времето, оставяйки само един общ куплет на Капо и Емпорио. Лоша идея, защото в Победа малкото Моми сякаш нарочно се опитва да има възможно най-малко присъствие в песните си, показвайки толкова малко усилие и енергия, че Mac Miller ще е като пърхаща пеперуда до него (без дисреспект за Мак, чудесен артист беше). Не знам кой е по-добрият вариант - Мом4ето да рапира цял куплет и да пее припевите, но без никакъв заряд или пък да се даде повече ефирно време за Капо и Зорани, които още малко и ще станат един човек, но не и по-способни да извадят нещо по-добро от Моми в лирически аспект.


Няя замина - какво има да кажа за тази песен? Слушали сме я, коментирали сме колко неадекватно е представено посланието за лоялността към родината и псевдо-патриотизма, който лъха от нея. Без да задълбавам много ще кажа, че все пак това е най-доброто в траклиста. Тони Монтана - парче, което може да убие слушателя с простотата си. Възхвалява се образ, който бе актуален в българския рап преди 7-8 години, римите са на ниво предучилищна, а инструменталът е по-generic от всякога.

Да да да - по-принцип гледам да се въздържам от разговорни и оценъчни изрази, но тази песен е меко казано малоумна. Припев, в който “Да да да” е основната фраза и куплет, в който Капо Верде казва неща като:

“Психически се подготви да останеш sad-ната 
Даже майка ти ти вика “Да ти еба майката””;

“Не иска да чува за тебе,
а късата пишка проблем е,
кво да се прави, бе, ген е,
лапа във Porsche Cayenne”;

и

“-Искам Порше ама турбоо
-И колело ти е много, бе, курво”

По-скоро съм “Не не не” отколкото “Да да да”. Ако не друго, поне успяват да ме разсмеят от време на време. Cash Talk маалко разведрява с включването на Dim4ou, но и то не се различава от който и да е негов куплет в последните 3 години. Отново лирики за шестокласници, пребиваващи основно в квартала и по наргилета, отново скучни бийтове, отново едни и същи реплики до откат. Все неща, които няма да ви препоръчам ако не сте много много върли неиронични фенове на русенските тигри.

В заключение: с Победа разбрахме, че тримата не са албумни артисти, поне заедно. Мом4ето има един солов албум още преди да гръмнат, но след всички тези неадекватни песни, не възнамерявам да си го пускам. Тук 23 минути ми се сториха като цял живот с непрестанно повтарящите се глупави фрази, текстовете, писани за 5 минути в студиото, безинтересните трап бийтове, повърхностните махленски теми и минималното вложено усилие в каквото и да е било. БНР е група за слушане на малки порции и то в много конкретни състояния и ситуации. Този албум бе изключително скучно преживяване, към което не бих искал да се връщам отново. Нищо чудно, че тези рожби на изкуството не са стигнали до интернет.



Оценка:
3/10 



Това ревю достига до вас благодарение на @yungpavlo

ЦЗХУ във Facebook - цък

ЦХЗУ в Инстаграм - цък



Продукт на:БНР ООД
Дата на излизане:07 май 2019
Времетраене23 мин
Стил:Trap | Bling era rap | Mumbel rap
Любими песни:N/A
Нелюбими песни:Шефе шефе, Мариуана,
Тони Монтана, Да да да,
Cash talk
Kaто цяло:3/10


Коментари 0