Секта - КласА Album Review

Публикувано на Юни 14, 2019 4 коментара

Дали в дискусии за най-добрите родни МС-та, спорове за обещаващи млади таланти или разговори за силно изразени характери на сцената, името Секта почти винаги бива споменавано. Родом от Варна, започва да изгражда имиджа си през батъл средите, но преломният момент става пускането на сингъла Леш, който бързо набра огромна популярност с коментарите си за родната рап действителност, много пънчове и впоследствие - напълно излишен и безинтересен за мен конфликт с Venci Venc.

Обръщайки толкова погледи върху себе си и дори гласен за новата надежда на българския рап, Секта ми се стори леко прехвален тогава. Дали заради малкото сериозни проекти в каталога му или факта, че мало и голямо се прехласва по неговите песни, на мен ми се искаше по-сериозен ход, с който да докаже, че не може да се разчита само на скандали, бийфове, самочувствие, харизма и технично редене. Трябваше нещо, което аз и хората в средите очаквахме доста дълго време - дебютен албум. С толкова мащабен проект ще има шанса да разгърне целия си потенциал, да установи звучене и собствен почерк и да отговори на въпросите дали ще успее да покрие високите очаквания. Сега, когато всичко е готово и е в ръцете и ушите ни, не ни остава друго освен да го анализираме и оценим.



На първо място излезе информацията, че ще съдържа 20 песни. От една страна - чудесно, ще е като реванш за дългите години чакане и ще има достатъчно материал за крайни изводи. От друга пък - формулата с дългите и двойните албуми започва да става все по-непрактична и ирационална, предоставяйки голяма доза пълнеж и разконцентриране от главната идея. Отделно напоследък ми се случва да предпочитам кратките, но стегнати тави. Е, тук няма за какво да се притесняваме. На практика КласА представлява два албума от по 10 трака в две различни артистични направления. Комбинирано с факта, че и двете части са супер консистентни и неколебливи, факторът с обема може само да ни радва.

Албумът наистина е много добър и това става ясно от самото начало с интродукцията Входно ниво - мрачно, напрегнато, ядосано въведение, в което Секта ни вкарва в своя свят, разказвайки разпалено за корените си и намеренията си да вземе това, което му се полага след сума положен труд. След това идва Ежедневие - една леко старичка негова песен с поосвежена нова версия. Радвам се, че й е даден втори живот, защото е от най-силните му песни - заредена, реалистична и изпълнена с енергия. Оттам нататък траклистът продължава в тази насока с по-консервативни хип-хоп бийтове, семпли, тежки каси и дълбоки разказвателни лирики за трудното начало и напрегнатото му битие по трънливия път към успеха. Последно долових подобни хъс и енергия в дебютния албум на наскоро нашумелия британец Slowthai. Както там, така и тук, имаме хем редове след редове истини за живота, хем закачливи припеви, които да обобщят цялата картинка.


ПРИМ влиза на фийт в трака с най-подходящото за описание име - Психо. Тук Сектата слага начало на един наратив по-нататък в албума, който описва менталното му състояние, вътрешните гласове и други мрачни теми от дълбините на човешкото съзнание. Същите теми се повдигат и в една от силните песни във втората половина - Последно предупреждение, където също цари мрачна, неспокойна и леко психаделична обстановка, напомняща ми на тази в Taboo на Denzel Curry. След Психо изоставяме малко по-лиричните и сериозни теми и се отдаваме на кратка поредица от по-ведри куплети и игриви инструментали. Пейпър е друга вече излязла песен с променена албумна версия. Оригинално това е първата част от сингъла А/Б с прибавен не особено впечатляващ куплет от N.Kotich, чиято намеса в трака явно наистина не е случайна, както сам си казва Сектича в началото. След него идва големият сингъл Леш 2, с който бе обявен и албума. По-добър е от предшественика си по отношение на темите и лириките, но музикалният съпровод не е достатъчно интересен, за да ме задържи докрая на тази почти 4-минутна тирада. Скочи е увереният енергичен завършек на първата част със смяна на бийта в припева, която можеше да бъде направена малко по-сполучливо.

По средата на албума идва скитът Голямо междучасие, който ни дава повече яснота за училищната концепция на цялото нещо, представена досега само в обложките и имената на някои от песните. Самият скит е интересен и оригинален. В рамките на 42 секунди протича фиктивен диалог между ученици в предполагаемо музикално училище, паралелка “БГ рап”. Прокарват се интересни хрумки като предметите по “флоу” и “лирика” и учебните заведения “Първа абстрактна” и “Техническия”. Става ясно, че целият втори срок ще бъде само трап с аутотюн и двойно време. Целият разговор, в който участват Секта, Имера, Бунта и още един-двама, бива секнат от г-н Шибаняков, който ги изпраща в час. Така се дава и началото на т.нар. 2-ри срок с От 0 до някъде - рязко много аутотюн на вокалите и никакъв спад в лириките - темата за трудното начало продължава с историята за преместването му от родната Варна в София. Добро интро за втория албум с леко филмово начало в първите секунди от трака.  


Следва грайм хитачката с Chibook. Почти никаква логическа свързаност между отделните барове, но компенсацията идва от убийственото деливъри, режещите рими и невероятния малък втори припев на Сектата веднага след частта на Чибук. Бестселър, Казах Не със Siimbad и Праймтайм предлагат по-улегнал трап ориентиран звук и заигравки с вокалните модулации без конкретни теми, но и без причина да бъдат пропуснати, може би с изключение на куплета на Симбад, който с нищо не се различава от болшинството негови песни по принцип.

Класно с Пашата от MBT е един от най-силните моменти с тежко удрящ бийт от Rayse и безкомпромисно представяне от двамата. Фийтът на Сектата в албума на МБТ Мой стой също бе много добър, но този им трак го надмина без съмнение. Чудесната серия продължава с още един вече излязъл трак - Равносметка. Притеснението ми, че е добре позната и втръснала на всички песен, бе секнато, защото и сега продължи да ми въздейства толково силно както когато излезе. В комбинация с позицията си в траклиста, влиза чудесно точно след Класно и Отличен 6, давайки малко по-затварящ обобщителен характер преди да теглим чертата на албума с Изходно ниво.


Поради големия си обем доста неща могат да се и кажат за този албум. Ще се опитам да бъда лаконичен в крайните си изводи. Секта и N.Kotich са се опитали да сътворят един проект, обединяващ няколко стила с по нещо за всеки и мисля, че мисията е успешна. Главното действащо лице мина теста на дебютния албум с отличен, разказвайки много истории от къде е тръгнал, кой е той и за какво се бори и показвайки както умения и ноу-хау, така и голяма доза амбиция. Друго нещо, което прави КласА страхотен албум е изключителната консистентност в лириките и липсата на слаби моменти. Да, има неща, които пропускам понякога, но няма нищо ужасно или фрапантно, което няма да ми хареса при следващи слушания. Настроението и заряда, с които се минава от песен в песен не спада и за момент, дори при резкия завой между двата срока. Дори не мога да определя на 100% коя част е по-добра - предпочитал съм и двете в различните стадии на анализаторските и любителските ми слушания. Защото е толкова добре пипнат и направен, че не си го пускам само по задължение за ревюто.

Препоръчвам го на всички слушатели без значение от възрастта, пола или жанровите предпочитания. Имах достатъчно причини да не му дам висока оценка, но качественото не може да се пренебрегне. Секта успя да удържи на големите очаквания и многото вълнение, дебютирайки с гръм и трясък. Без съмнение ще бъде основен претендент за албум на годината. 



Оценка: 
8/10 

Коментари 4