Ф4 - СПОГОДБА Album Review

Публикувано на Юни 09, 2019 2 коментара

Ф4 е една от най-креативните и продуктивните групировки по нашите ширини в последно време. От официалното им сформиране в края на миналата година станахме свидетели на доста стабилно едноименно ЕР и поредица от разнообразни сингли, простиращи се от фънки комедийни рими през клубни хитачки та чак до пародия на Мишо Шамара и възхваляване на наргилета. Сега пък момчетата ни сервират изцяло завършения си дебютен албум Спогодба още преди да сме си помислили, че средата на
годината дори не е дошла.

   

Последната година е доста зает период и за тримата членове заедно и поотделно. В диапазона от 12 месеца MishMash издаде вече не един, не втори, даже не и трети проект с негово участие. Спогодба е неговият пети албум след ЕР-то с Ф4, соловия му дебют Многоточие и двата мини проекта Renaissance и Фейлетон на един млад войн. Продуцентът в групата WARP пък балансира между това си име тук и неговото “алтер-его” Kamen, с което продуцира концептуална музика за чуждестранна аудитория. Изглежда, че Parkman се скатава най-много засега, но има информация за негов солов албум скоро, така че едно е сигурно - в Ф4 се бачка на пълни обороти.

Фокусирайки се върху Спогодба, изникват няколко въпроса. Ще покрие ли високите очаквания и наистина ли това е най-амбициозното, концептуално и трудуемко нещо, което са правили? Дали краткото времетраене и малкият обем ще им изиграят лоша шега, оставяйки чувство за незавършеност? Дали няма да има пренасищане и химията от първите им неща няма да изчезне?

Кратката версия: Не. Дългата: Да, това е най-доброто нещо, което са вадили досега. Краткият обем е най-силното им оръжие тук - само най-важното, възможно най-малко пълнеж и възможно най-много гърмеж (pun intended). Синглите между ЕР-то и Спогодба имаха за цел утвърждаване на името, експериментиране и показване на всички възможни стилистики, така че за албума да останат само сериозните работи. И са се справили толкова добре, че за 27 минути почти няма как да ви стане скучно.


Както в Библията, така и в този албум всичко започва с Нека бъде светлина. Тържествено, победоносно и енергично начало, което предразполага слушателя за предстоящото изживяване и неговата потенциална величественост. За интрументал са заложили на винаги свежите соул семпли, аранжирани така че да съградят вдъхващата сила атмосфера в самото начало на тавата. Трима братя продължава самоуверения и целеустремен наратив от миналия трак, този път с латино/каубойски бийт и лирики тип “Това сме ние и идваме да вземем това, което ни се полага”. Особено впечатление ми направиха и пънчовете с Едип и еконта (вдъхновен от текст на Явката) Фразата с тримата братя и трите сестри обаче се проточва малко повече от необходимото.

Метеорит прави лек завой в звученето с повече електронни елементи и аутотюн на припева. Специфична обстановка, кара те да се чувстваш като на пътуване с космически кораб докато МишМаш и Паркман редят солидни рими, а моментът, в който Сашо сменя флоуа и скоростта, ми въздейства като хиперскок от една слънчева система в друга. Ледоразбивач е една от малко по-безличните песни в траклиста с провлачения си нехващащ припев и lo-fi инструментал. Въпреки това е приятно за слушане.


Комплекс за многоценност ни връща във фънки самоувереното и леко сатирично настроение, доста характерно за песните от ЕР-то им. Добра песен, няма нищо лошо за казване тук. Следва Допълнително, която за разлика от другия предварителен сингъл Трима братя, не успя да порасне в съзнанието ми и да я харесам при следващите слушания. Дали заради лишения от динамика и енергия бийт или отново не толкова сполучливия hook, не може да ме хване. За сметка на това следващият трак Спогодба се реваншира мигновено с безкомпромисен музикален съпровод и убийствени рими от Мишо и Сашо, чиято химия се усеща най-силно тук заради менкането на къси барове и зарибяващия рефрен, изпят от двамата заедно. Изпъкват многото енергия, амбиция и целеустременост, които песента предоставя в комбинация с огромното подобрение в уменията, присъствието и изпълението, както на бийтмейкъра, така и на рапърите.

Подобно на гореспоменатото Ф4 ЕР, последните парчета от листа са солови. Първото е поверено на MishMash като този път продукцията е дело на VRX - основен бийтмейкър в последното ЕР на Мишо. За разлика от трап ориентирания звук във Фейлетон на Един Млад Войн, тук е заложено на класически семплиран бийт, върху който МишМаш разказва за фалшивите приятели и трудните периоди в живота си, както и за самозабравянето му на някакъв етап от житейския му път - основна тема в лириките на Мишо през целия албум. По всичко изглежда, че със сформирането на Ф4 е обърнал нова страница в живота си и оптимистичната нотка в трака го потвърждава. Няма връщане назад.


Да Винчи пък е моментът за Паркман да сподели малко по-лични мисли. Цялостното настроение започва да се успокоява и да дава вид на нещо, вървящо към своя край. Jazzy инструменталът и спокойният тон на Сашо внасят чувството, че разказва приказка, чиято поука очакваме да чуем накрая, но тя така и не идва.. Вместо това точно в момента, в който си мислиш, че всичко е приключило и ще настъпи тишина, идва нещо задължително за толкова амбициозен албум - смяна на бийта. Сашкин, който тъкмо е станал и тръгва да излиза от стаята, влита обратно и започва да реди на по-енергичен инструментал с въздействащи барабани и особен, но завладяващ groove. Финалният трак изпълнява функцията на аутро-продължение на първата част от Да Винчи с кинематографичен характер, в което се чуват тълпа на публично място, тръгване на главния герой от това място, стъпки, палене на кола, потегляне, леки вокали от МишМаш (поправка- от Камен са) и за финал на финала - катастрофа. Прекрасно композиран, режисиран и аранжиран завършек, който окончателно затваря сюжетната рамка на албума.


В заключение: този албум има всичко, което му трябва, за да бъде много добър. Има голяма доза амбиция (оправдана разбира се), доста енергия и присъствие, интрументали от всякакъв сорт, стабилни рими, точни пънчове, хващащи ухото припеви, адекватно промотиране и издаване (в тази държава това е рядкост), добре изпипана визия и стегнат, но безкомпромисен траклист, доказващ отново, че качество > количество. Има леки трески за дялкане като например скучните припеви в Ледоразбивач и Допълнително или леката липса на нови теми в текстовете на моменти, но и в този си вариант слушането е приятно. Иска ми се да имаше още една-две песни от калибъра на Спогодба или Нека бъде светлина, за да мога да кажа, че този албум е на съвсем малко от почти перфектен. Със сигурност ще завърши в горната половина на топ листа ми за тази година.


Оценка:
8/10

Продукт на:Ф4.mp3
Дата на излизане:07 юни 2019
Времетраене:26 мин
Стил:Conscious rap,  Jazz rap,
Comedy rap, Trap
Любими тракове:Нека бъде светлина, Трима Братя,
Метеорит, Комплекс за многоценност,
Спогодба, Тук съм, Да Винчи, Друг път
Нелюбими тракове:N/A
Kaто цяло:8/10


Коментари 2