Двойно ревю: TromBobby & C-mo / Preyah

Публикувано на Юни 07, 2019 4 коментара

Здравейте, читатели и музикални нърдове! Вие отново сте със статия от блога Цинични Химни За Улицитe, а аз отново съм строгият, но справедлив негов инициатор . Днес ще разгледаме не един, а цели два проекта извън добре познатата рап игра. На прицел са съвместното ЕР на TromBobby & C-mo и едноименния дебютен албум на Preyah.


TromBobby x C-mo - The Year Without A Summer EP



ТромБоби и Симо Желязков са добре познати лица на indie alternative сцената у нас покрай множество проекти като групите DAYO и Southwick, в които ТромБоби играе основна роля като продуцент, както и в соловите си неща като част от лейбъла Sofia Beats. C-mo е участвал вокално не един път в албумите на всички изредени имена и подобна комбинация не трябва да ни учудва.

Следващият въпрос, който изниква е в каква посока ще се насочат двамата, тъй като през годините ТромБоби ни е впечатлявал с инструментали от всеобхватни жанрове и стилове от фънк и соул през soft rock и хип-хоп до електронна музика. Начинът, по който менажира звуците и успява винаги да е на международно ниво е причината да го намирам за един от най-добрите български бийтмейкъри, следователно и да имам високи очаквания относно този едвам надвишаващ 24 минути проект.

Както можем да се досетим по заглавието и обложката, стилът на седемте парчета се характеризира като summer vibe смеска между инди рок и r&b с лежерен мечтателски характер. Вокалите са изцяло на английски, което не винаги е добър ход, но в случая е сполучливо и комфортно както за изпълнителя, така и за слушателя. Като сътрудници към музиката прибавяме Петър Йотов (китара) и Евден Димитров (бас), които се включват непрекъснато със закачливи рифове и хармонизиращи баслинии, допринасяйки за общото настроение.


Като основни акценти мога да посоча 3 песни, допълнени от още 3 малко по-малко добри попадения. ЕР-то започва отлично с един от 3-те големи трака - заглавният The Year Without a Summer, който ни въвежда в предстоящото меланхолично преживяване чрез catchy китарни рифове и чудесно вокално представяне от Симо. Следващият от по-запомнящите се моменти е Play This When the World Ends, който представлява малко по-фънки версия на нещо от соловия албум на TromBobby “Run”. Инфектиращо пеене, бийт, подходящ за саундтрак към добър travel vlog и отлична хармония между отделните компоненти в песента.

Друго парче, на което искам да обърна повече внимание е единственото, което леко бяга от цялостната лятна естестика на албума - The Barber of Baghdad. Препратката към Близкия Изток в името не е случайна - перкусиите тук са в по-екзотичен афро-азиатски стил, вкарвайки малка доза експеримент и опознаване на повече територии. Освен специфичните ударни инструменти, в бийта се преплитат така обичания от Боби тромбон и отново завладяващи вокали от С-mo, създавайки неповторима митична хипнотизираща обстановка.


Oсвен тези три песни като добри участници в албума могат да бъдат споменати и Matress, U cheat/Make it и Blue Pill, които спомагат за единството и цялостната атмосфера. Единствената песен, която пропускам е Liya заради провлаченото представяне на Симо и не чак толкова интересната преповтаряща се китара, въпреки чудесното включване на тромбона накрая.

В крайна сметка това е едно сравнително стабилно и консистентно ЕР с концепция и специфично звучене и няма как да не бъде отбелязано. Не го намирам за толкова интересен и аванграден проект като вече споменатия Run или албума на DAYO и затова му давам умерено позитивна оценка.

Oценка:
7/10

Продукт на:Self-released
Дата на издаване:08 май 2019
Времетраене:24 мин
Стил:Indie rock, Alternative R&B
Любими песни:The Year Without a Summer,
Play This When the World Ends,
The Barber of Baghdad
Нелюбими песни:Liya




Preyah - Self-Titled



Прея винаги е било свежо и различно лице на комерсиалната сцена, където лейбълите и маститите продуценти имат последната дума. Още от първите й появи в реалити формати и последвалите първи стъпки като част от Монте Мюзик, се е запечатала в съзнанието ми с много позитивна енергия, суров талант и новаторски идеи. От първите й песни до първия албум обаче минаха много години в изграждане на визия и трупане на сингли. Ето че сега е време за подобаващо завръщане като вече независим артист с дебютен солов албум.

Продължителност от 34 минути или иначе казано 8 песни плюс 2 бонус трака. Малко като обем, но пълно с чисто нови неизлизали досега парчета, което е друга подсказка, че Прея пише нова глава в кариерата си като изпълнител. 

Друго нещо, което трябва да се отбележи, е че 3 от песните са на английски, което впоследствие стана и основна негативна страна за мен като слушател. Нямам патриотични възгледи по този въпрос и не упреквам никой, който го прави, но в случая на Прея не е особено сполучливо. Конкретно тук преминаването от българските към английските песни става рязко, нехармонично и не оставя време на мозъка да се пренастрои, отделно тези моменти сами по себе си не са толкова интересни колкото другите парчета и звучат по-неестествено от допустимото.

Изключвайки чуждоезичните изяви, имаме доста солиден набор от парчета, някои от които добри, а други - още по-добри. Безспорно най-отличаващият се момент е фийта с Жлъч и ТромБоби. Подобно комбо не трябва да ни учудва, Прея е единственият гост вокал в Прилив и също така Григовор е участвал в писането на неини текстове в миналото. Естествено, Матю й връща услугата за Никъдесити повече от отлично, изпълняйки едни от най-самоосъзнатите, зрели и заредени куплети, които е писал изобщо някога, докато TromBobby отново омагьосва със звук, а Прея - с глас и емоция. 


Други важни за споменаване парчета са колаботата с Kay Be - Тя и Mamma. В първото Прея се опитва да реди хип-хоп рими, но финалният резултат наподобява по-скоро някакъв вид spoken word момент. Няма нищо лошо в него, даже напротив - разчупва обичайните постоянни извивки при пеенето и се фокусира повече върху посланието и темата на лириките. В Mamma Kay Be отново показва защо е един от най-авангардните продуценти у нас с естетически издържан инструментал, а в комбинация с вокалите на Прея песента няма как да остане пренебрегната.

Lo6 Navik, който бе и предпремиерният сингъл, ни въвежда подобаващо в албума, вкарвайки основното настроение и вибрации, смесващи електропоп, R&B и нео-соул. И въпреки че това е големият сингъл, намирам Приказка за по-радиофонична песен с потенциал да бъде catchy и достъпна за масата потребители, което я прави и една от нетолкова любимите ми тук. На края на албума има 2 бонус трака - акустична версия на Приказка и ремикс на Lo6 Navik от Marten Roberto и Danev, които обаче не се различават толкова от оригиналите си и съвсем спокойно могат да бъдат пропуснати при слушането.

Като цяло Прея се справи почти отлично със задачата на соловото LP. Предостави уникално оригинално съдържание с въздействаща космическа атмосфера и енергия, женска сила, щипка експеримент, превъзходни колаборации и нужната стабилност за 30-минутен албум като единствената ми забележка бе на по-лична основа и може да се коригира с изместване на английските песни в края при бонус траковете. Изпращам този проект с позитивна нагласа и очаквам още сериозни подвизи занапред.


Oценка:
7/10 

Продукт на:Независимо издаден
Дата на излизане:30 май 2019
Времетраене:34 мин
Стил:R&B, Electropop
Любими тракове:Lo6 Navik, Не съм за тук,
Tя, Mamma
Нелюбими тракове:Приказка, Hope U Like


Коментари 4