Ицо Хазарта - Неправилен рап Album Review

Публикувано на Юни 03, 2019 0 коментара

Привет, хип-хоп привърженици! Добре дошли отново в рубриката, в която качеството и детайлите са приоритет, а авторът - просто едно момче зад независимия блог Цинични Химни За Улиците. В днешния епизод от сагата обект на нашето внимание ще е новият самостоятелен албум на Ицо Хазарта.



Какво може да се каже за Ицо Хазарта, което не е било казано досега? Съосновател на най-успешната ни рап група Ъпсурт, жива легенда на българския хип-хоп, едно от най-разпознаваемите лица в родния шоубизнес. Макар и вече много далеч от своя прайм тайм, Ицо продължава да издава песни и да вдига шум около себе си като последния пример за това бе сингълът Браво, в който изрази крайно мнение за родната хип-хоп действителност в последно време, предизвиквайки поляризирани мнения и интерес към следващия си голям ход - дебютен солов албум. Причините да се вълнуваме и да очакваме подобен проект са многобройни - фактът, че за 20 години на сцена това е първи солов проект от Ъпсурт, скорошното оттегляне на Буч от групата, очаквания коментар на Хазарта за силно промененото лице на бг рапа в последните години, дълго чакани колаборации и доста питанки за новата артистична насока от него и Бат Венци на бийтовете.

Ако се абстрахираме от контекста, истинската питанка тук (и във всяко друго ревю) е може ли Ицо Хазарта да се справи с теста на цял самостоятелен албум? Лично моите очаквания бяха изключително смесени, имайки предвид множество фактори. От една страна - да, легенда е и да, всички все някога сме превъртали вечни класики като Звездата, Колега и Втора цедка. От друга страна обаче би било неприятно ако развалим тази идилично-носталгична представа и да станем свидетели на нещо често срещано: рап икона от минало поколение да направи несполучливо завръщане, лежейки на стари лаври с отминали похвати и нелеп краен продукт или пък най-лошото - опит за излишен PR и продължаване на разделението между поколенията чрез кисела критика към новите лица. Неправилен рап не влиза изцяло в нито една от категориите.


Там идва и полемиката. Tози албум няма ясна цел и не отива наникъде. Разхвърлян е, не е ясно кое какво е, няма идея, амбиция или претенции, които да застанат в подкрепа на повече от объркващия траклист. Обикновено не стигам до там да обсъждам скитовете в албумите, тъй като ги намирам за излишни и в повечето случаи - скучни и недопринасящи с нищо. Тук фигурират цели 4 скита, а като добавим и че в доста от песните има добавени подобни отрязъци - това прави общо 5 трака или на практика 1/3 от албума с нищо повече от просто пълнеж. Излишно е да се казва, че съдържанието на скитовете е ирелевантно, нелепо и отегчаващо. Митьо Пищова и Съдебен спор с ефирно време - кому е нужно?

Голяма част от тавата е в добре познатия ъпсуртски комедийно-сатиричен рап стил, напомнящ ми на ранните неща на Еминем. И в това няма нищо лошо, винаги е добре да се погледне от веселата страна на нещата. В този случай обаче изпълнението не е най-високо ниво - хумор за на маса с ракия или тип "Господари на ефира", претоплени манджи, лафове, които и в пика си не бяха забавни и неспирни опити за осмиване на българите, които мрънкат колко им е зле тук. Все неща, на които биха се смяли или прогимназисти или хора, които казват “Разсипаха я тая държава” неиронично. Колкото и ирония да има в анализа ми на Ицо-Хазартовата ирония. Комбинирано с нелепите теми в песни като Нафта, Гладен и Имам човек, объркването ми относно концепцията на цялото нещо започва да се задълбочава.


Не бива да ни изненадва присъствието на Браво - една от добрите песни тук със закачливия си бийт и приличните лирики отгоре. Друг масивен хит от това десетилетие също присъства - one shot-a Хип-хоп. Песен, която беше забавна през 2014, но днес е по-скоро досадна отколкото носталгично привлекателна. Друга стара песен е Нон-стоп 2008 с Бутилко и Стоян Роянов ЯЯ - ремикс (и гост), за който не може да се извлече каквато и да е информация. Друг мистериозен трак също намира място тук - Известна на Mascota и D-Trax feat Ицо Хазарта. Какво прави това демоде house бонус парче и защо Ицо си е на фийт в собствения албум - един господ знае. Оставаше да влезе и колабото му с Акага от 2015 и мишмашът щеше да е пълен.

Друг епизод на “Ква е тая песен и що е в албума?” се отнася и за ремикса (или оригинала) на Заради тебе с Явката ДЛГ, само че този път без Явката с друг бийт и нов куплет от Ицо. (Объркващо, нали?) Намирам втората версия за по-сполучлива - настроението на Хазарта пасва по-добре и стои там, където трябва - в края, заобиколена от Сърцето на хлебарката с Белослава и Радост с Бобо. Три чудесни тематични песни за завършек.

Фийтовете са интересна тема. Някои влизат много добре, други - не особено. Явката открива подобаващо в комфортната си зона, Белослава допринася за настроението в нейната част, а Бобо завършва с оптимистична нотка и без свой куплет (а ми се искаше, припевът малко се проточва). Появата на Homelesz е интересна, но песента като цяло - не. Не разбирам целта на този трак - трябва да се осмива шуробаджанащината, да се възхвалява кварталния манталитет или да се повтаря една фраза до припадък? Защото точно това предлага той.


Основната ми критика към албума е липсата на какъвто и да било фокус. Стари песни, нови песни, сериозни, забавни, скитове, ремиксове, втори версии - траклистът е толкова набутан с пълнеж и излишен материал, че се губи есенцията и минималния основен пласт с рап от-до. Човек може да остане с впечатлението, че си е пуснал само бонус траковете от делукс версията на албума. Изглежда претупано, неглижирано и несериозно за човек от този калибър. Може би ако бе издаден през 2012, когато този хумор беше актуален, а албумите силно казано бяха албуми, щеше да изглежда по-адекватно.

Със сигурност не е ужасен албум. Няма кой знае какво недопустимо или отвращаващо. Просто Ицо и Венци правят това, което умеят най-добре и дават на феновете им това, което искат и харесват - лесно смилаема неангажираща музика без смисъл или логическа свързаност през повечето време. Нещото, което крепи някаква идея обаче са последните 3 песни, в които подхваща по-сериозни теми, прилягащи на един вече семеен рапър над 40 години. В Сърцето на хлебарката даже има дис за негов връстник - дали за Шамара, за Спенс или за някой друг, няма толкова голямо значение.

Който трябва да хареса този албум, ще го хареса. Аз не го намирам за нещо впечатляващо като едно цяло и не се виждам да си го пускам отново скоро. Нито е разочарование, нито е провал.

Обща оценка:
5/10


Продукт на:Facing The Sun, Ъпсурт
Дата на издаване:18 май 2019
Времетраене:41 мин
Стил:Comedy rap 
Любими песни:Браво | Заради тебе (OG версия) |
Радост
Нелюбими песни:Нафта | Имам човек | Гладен |
Non-stop 2008 | Известна
Като цяло:5/10


Коментари 0