D3MO - Мама каза Album Review

Публикувано на Май 04, 2019 4 коментара

Добър ден, хип-хоп глави! Зад клавиатурата отново е момчето от Цинични Химни За Улиците, а вие отново сте с ревю на чисто нова българска музика. Днес ще говорим за дебютния студиен албум на D3MO, озаглавен “Мама каза”


Д3МО или Митко Димитров, както беше предишното му сценично име, е ново лице у нас, което малко преди година изскочи с изненадващо голяма колаборация - "Дубайче" с TRF и Vessou. Последваха и още сингли, с които започна да добива известна доза привърженици и да се установява трайно тук след връщането си от САЩ преди това. Година по-късно аз като слушател все още не съм убеден в качеството на музиката му, съдейки по многото чуждо влияние, липсата на оригиналност и собствен почерк, които лъхат от досегашните му песни. Ето че сега официално излезе и първият му албум - 10 трака, които имат за цел да окомплектоват размисли и страсти от завръщането му в родината досега. Дали обаче ще успее да се справи с теста на соловото LP и да покаже готин негов си стил?


Според мен не. В "Мама каза" няма да чуете Митко да прекрачва познати граници и да демонстрира нови неща, всичко седи в поп-рап стилистиката му с елементи на регетон, транс, малко EDM и съвсем лека доза хип-хоп. 10 песни, които представят посредствен и скучен материал в най-добрите си моменти.



Няма да лъжа, голяма част от този албум е неслушаема, най-вече във втората половина, когато всичко започва да идва в повече. И това че смесва модерни течения и познато звучене от мейнстрийма не е това, което го прави лошо, по-скоро е начинът на изпълнение и цялостната картинка накрая. Има доста елементи от остарели моди отпреди години и неща, които ме връщат в не особено хубави времена за музиката. Времена, в които на трендовете им казваха SWAG, а артистите работиха по шаблон, само и само да изживеят своите 15 минути слава. В този албум D3MO ми звучи като хората, чията цел в живота им е да са известни, но как точно - не е важно. По същия начин усещам и мотивацията му при направата на голяма част от траковете тук.


Затова и ги разделям на такива, за които не е положено грам усилие и такива, в които изпълнението е пресилено и е вложено излишно много енергия, която не е насочена в правилната посока. Флоуът е или оставен на автопилот да се лее безгрижно върху бийта, или насечен, непоследователен, лигав, хвърлят се думи без взаимна свързаност и какъвто и да е замисъл. Много често има и резки завои, в които от български започва да се говори на английски, френски, испански и какво ли още не. Отново похват, който с причина си остана в минало време. Да се вкарват цели изречения на английски без никаква стойност отдавна не е готино, дори и за комерсиалните ни изпълнители. Доста lame според мен похват, който просто не седи добре точно като подчертаната дума в това изречение.


Лириките са посредствени, предъвкани, клиширани, шаблонни и скучни. В този жанр дълбоките екзистенциални теми не са на почит, но това не означава, че трябва да се чувствам уморен от поредните редове за кеш, мацки, успех, слава, бъдещата жена и пр. Да, има моменти, в които се говори за по-сериозни работи като хъс, желание за покоряване на върхове и амбиция, но определено не е нещо интересно и неклиширано за новоизгряващ бегерапър. Последният трак “Д3МО” е най-наситен с емоция и лирично съдържание, но пак не е нищо дори малко впечатляващо и както той сам си казва “Това е една незавършена песен”


Продукцията и музиката в албума не се отдалечават много от вече използваните епитети - посредствена, скучна, демоде, generic, остарели похвати, дори на моменти дразнещи. От house бийтдропове през неловки регетон мелодии с летни вибрации до неслушаемите вокални аутотюн модулации, всичко наподобява музика, която пускат по мейнстрийм радиата в летните месеци и по плажовете. В парчето "Белуга" има дори соло на кавал, което по-скоро звучи като чалгарска свирня, отколкото като хубавите песни от новия албум на F-act. Дори китарната балада, която идва в края, е също толкова убийствено простовата и семпла. D3MO изглежда като човек, който следи трендовете и държи да е в крак с новите течения, но този албум не звучи като нещо адекватно, излязло през 2019 година.


Ако не друго, поне е стегната, кратка и консистентна тава. Консистентна в липсата си на оригиналност и интересно съдържание, но все пак консистентна. Има градация, натрупва се напрежение, което се освобождава във вече споменатия финален едноименен трак с по-личен текст и изпълнение. Това обаче не е достатъчно, за да кажа, че албумът има стойност за повторно пускане и качества да се запомни трайно във времето.

В крайна сметка, по коментарите съдя, че феновете му харесват този проект. Обективно, субективно и изобщо всякаш погледнато обаче, това беше най-лошият албум, за който ми се е налагало да пиша ревю досега. Оставя в мен много лош послевкус и на моменти просто беше неслушаем. Въпреки че е лично мое усещане, смятам че е основано на добри доводи и нямам нищо лично нито към Митко, нито към останалите хора, работили по албума. Все пак не го препоръчвам на никого.  


Обща оценка: 2/10


Продукт на: 

Независимо издаден
Дата на излизане:20 април 2019
Времетраене:36 мин
Стил:Pop rap | Mumble rap | Trance | Reggaeton
Любими тракове:N/A
Нелюбими тракове:Почти всички
Като цяло:2/10


Коментари 4