Madmatic & Roasty Suave - 5:30 AM EP REVIEW

Публикувано на Април 30, 2019 2 коментара

Здравейте, меломани и любители на хубавата музика! Аз отново съм Момчил от Цинични Химни За Улиците, а вие отново сте с рубриката, която дава коментар и оценка на новите заглавия от родната хип-хоп сцена. В днешния ден ще поговорим за съвместното ЕР на Madmatic и Roasty Suave - 5:30 AM




Мадматик е вече сериозно установено име от варненската школа и по-точно легендарното Studio 21, произвело не една или две съвременни класики. Продуцент без аналог у нас и лирицист със собствен почерк, едва ли има нужда да се впускам в подробна биография на този артист. В новия си проект обаче продукцията е поверена изцяло на Roasty Suave - сравнително ново име, което набра популярност покрай чудесни бийтове за имена като Боро Първи, Dim4ou, V:RGO и 80% от последното ЕР на Голям Юс - общ проект на Мада, Боро и Явката ДЛГ. Албум, който ми хареса в цялостта си, но (лично за мен) вокалното представяне беше под възможностите най-вече на Мадматик.

Сега изглежда, че варненският агент е оставил за малко ролята си на бийтмейкър, за да каже важни неща в ново ЕР, което не е просто купчина случайни песни. Малко рисков ход, тъй като го намирам за по-добър продуцент отколкото рапър, но присъствието на Roasty не е за подценяване. Пък и в соловите проекти на Мада винаги е имало една специална енергия и сега сякаш е време отново да се направи разбивка след чудесния солов дебют в края на 2017 с Войната на ул. Мир. Година и половина по-късно се появява този кратък, но концептуален проект. Дали успя да покрие очакванията?

Абсолютно. Има развитие във всяко отношение и това се забелязва веднага. Вдигнато е нивото на продукцията, на темите и посланията, които се предават, на цялостната визия и дори на клиповете към двата сингъла от албума. Личи си житейското съзряване на Мадматик, както и желанието му за вдигане на качеството на продукта си, съответно и за растежа му като артист.  5:30 AM звучи доста по-единно и цялостно, като нещо обединено от обща идея и концепция, макар и мезду отделните тракове да има забележима разлика в настроението и темото.


Откриващото парче 5:30 сутринта задава надъхан, амбициозен и победоносен тон, който може да се забележи и в Последна битка от Том III, и в интрото на ВНУМ и изобщо в голяма част от дискографията му. Следва се една позната линия, която вкарва по-приповдигната атмосфера от самото начало. В тази песен тук има много интересни редове за влиянието и резултатите от пожънатото досега, за успехите му с Явката и Юса и дава едно обобщение откъде идва и за какво тръгва сега. Инстурменталът е в познат стил и единствената ми забележка е, че при по-разконцентрирано слушане границата между припевът и куплетите се размива до степен, до която въпросният hook се повтаря малко повече отколкото трябва за 3 минути.

Вторият трак Дяволче дяволче е далеч по-спокоен и улегнал откъм динамика. Това се предразполага и от темата за любовта, секса и взаимоотношенията с другия пол, но от по-несантиментална и лишена от бурни емоции гледна точка. Добър трак, но както казах вече - леко рязка смяна на темпото точно след 5:30 сутринта и точно преди Друга лига, което е и бенгърът на албума. Има една типично варненска махленска нотка в трака, която е подпомогната от тежка бас линия, ясно изразена (леко тромава) мелодия и ниско pitch-нати вокали на припева. В такава песен Мада няма как да не звучи супер самоуверен и готов да покаже защо му викат “бахти тежкия”.


Вече преполовили албума, стигаме до 4-тото парче Пояс, което носи по-лятно и отпуснато настроение и малко по-дълбоки лирики. Някой го беше определил като нещо от репертоара на Mac Miller и съм склонен да се съглася, макар и Мада да показва доста повече присъствие в песните си. Свежата китара за фон допълва брилянтно размислите на автора, а в прехода към рефрена има още от вече споменатите low pitch-нати вокали с референция към негови редове от Марияна на Голям Юс. Припевът от своя страна е доста добър, мелодичен е, лесно се помни и има логическа свързаност, което в днешни дни се среща рядко.

Следващ подред е Да се загубим, който беше и първият официален сингъл и няма да лъжа, въртях си го доволно много пъти още преди да е излязло цялото ЕР. Уцели ме в момент, в който да усетя същината на текста, пък и клипът е доста въздействащ. В любовните песни на Мадматик винаги е имало един особен заряд и по всичко личи, че муцитата са му голяма слабост. Показва го и в тук по чудесен начин с брилянтно вокално включване от Boyanski в края. За финал имаме Ако не бараше лева, където нежни пиано акорди се преплитат с роботизирани ефекти, докато главният герой говори за живота си след успеха в музиката, за промяната, за финансовата му стабилност и за всеобщия блян за успех и слава. Дидо дава интересен коментар по темата със спокоен тон и позитивен извод, защото е стигнал там, където много други мечтаят.


Това представлява накратко 20-минутното пътешествие на Madmatic и Roasty Suave. Проект, за който имам малко и незначителни забележки като вече споменатия преповтарящ се припев в първия трак,  еднообразното деливъри на Мада, low pitch-натите вокали, които на места ми се струват излишни (и са препратка към една отминала мода в рапа), рязката смяна на настроенията и голямата разлика между първата уверена половина и втората, която е далеч по-интроспективна, дълбока и лична. Това обаче все са неща, с които можем да направим компромис, защото като за нецял албум звучи доста консистентно, отсъстват разочароващи и недоизмислени моменти, личи си вложените умения и без да се замисля ще кажа, че това е най-зрелият и най-амбициозният им проект. Roasty се е погрижил да поднесе бийтове на високо ниво, а Мада да ни даде храна за размисъл и няма как да не го оценя подобаващо. 


Обща оценка:  8/10

Продукт на:Студио Точка, Варна
Дата на излизане:18 април 2019
Времетраене:19 мин
Стил:Conscious rap
Любими тракове:Друга лига | Пояс | Да се загубим |
Ако не бараше лева
Най-нелюбим трак:(може би) 5:30 сутринта
Като цяло:8/10


Коментари 2