V:RGO - ENSO Album Review

Публикувано на Април 25, 2019 0 коментара

Не съм писал ревю от 3 седмици, мама му стара, позагубил съм минималния си усет как се започва статия. В случай, че не знаете, аз съм момчето зад ЦХЗУ с малкото опит и големите претенции, а вие сте с най-взискателната рубрика в родния ефир, където разнищваме най-новата музика на пазара. Днес на подбив ще вземем изненадващия чисто нов албум на V:RGO - ENSO.



Едва ли има потребител в този сайт, който не е запознат поне малко с Вирго и творчеството му. Без съмнение най-бързо развиващият се артист на родната сцена, трап идол, най-новият любимец на масовите музикални медии и на хиляди млади слушатели у нас. За отрицателно време звездата му изгря на попкултурния небосклон и стремглаво той и хората му започнаха да добиват все по-широка популярност. Така се стигна и до този момент, в който смея да кажа, че Вирго е в апогея на кариерата си чрез налагане на нови моди и без сериозна подкрепа от индустрията зад гърба си.


В период, в който всички работят усърдно за издаването и популяризирането на голяма доза нова музика, дойде леко 2-месечно затишие за V:RGO в социалните мрежи, което предизвика и известни спекулации. В крайна сметка се оказа просто лека почивка преди изненадващото излизане на 6-ият му студиен проект ENSO. Последният му албум Sauce kid 2 от края на миналата година показа повече от силните, отколкото от слабите му страни и логично получи сравнително позитивна оценка от мен. Така че беше нормално да следя с интерес накъде ще се насочат децата със соса и дали Виктор ще продължи да развива това иновативно, интересно и хващащо ухото звучене, което ме накара да подходя премерено оптимистично към Eнсо, надявайки се на по-единна идея и развита около символиката на името концепция.


Не бих казал, че съм разочарован или неприятно изненадан от крайния резултат, но определено не е това, което ми се искаше. Главната ми критика относно Sauce kid 2, а и изобщо в творчеството му е, че се залага твърде много на промишлени количества продукция за сметка на качеството й, което води и до еднообразно звучене и пренасищане на еднакви теми. Енсо не допринася с нищо ново в развитието му като артист и само затвърждава тезата ми, че се играе по сигурна формула, която няма траен ефект за по-напред във времето. От семплите изчистени бийтове през флоуа и деливърито та чак до темите на лириките няма нищо, което да не сме чували вече от V:RGO и компания.


Леката пауза от големия шум (която в контекста на SKG въобще не е малка) можеше да роди доста по-смели идеи отвъд познатите граници. Момчетата са на такова ниво, че имат ресурсите и възможностите да експериментират и вкарват доста по-интересни стилове без да се притесняват, че фенбазата им няма да ги припознае и консумира. За жалост този албум тук от начало до край не е нищо кой знае какво и по нищо не се различава от предшествениците си. Няма нищо запомнящо се, песните се размиват в прекалено еднотипно познато настроение и отсъстват фундаментални неща като свежи нови идеи, признаци на личностно развитие и т.нар. replay value - нещо, което да те накара да си го пуснеш пак. В опитите си да изгради определен vibe и външен вид, V:RGO потъва във влиянията си от западната сцена (важни играчи в трап вълната като Migos, Lil Baby & Gunna, Future, Travis Scott и тн), което не говори добре за артист на това ниво, който се бори с наложените стандарти в българския мейнстрийм.



Със сигурност не е най-слабият му проект и не е нищо, което да ме отврати и накара да превключа станцията, но го намирам за най-безличния и скучен негов албум, просто защото всичко изпято вътре е повторено още по 15 пъти в предните му песни. Не бих се поколебал да го нарека и един от най-слабите български албуми откъм брой уникални думи и богатство на лексиката. Ако човек се заслуша по-сериозно в нещата, които се говорят, със сигурност ще забележи прекомерната употреба на думи като схема, махлата, грамажа, соса, drip, flex и изрази като “когато бях долу” и “бачкам яко за лева” и тем подобни. Еднообразни предъвкани теми, комбинирани с еднотипен флоу и никакви показатели за положено каквото и да е усилие.


Искаше ми се да коментирам отделни запомнящи се песни от албума, но за съжаление от 15 трака, успях да запомня и да си помисля да запазя само 2 - Падаща звезда заради закачащия припев и Trust issues заради участието на Мария Илиева, която успява да разчупи обстановката с женски вокали и енергия, комбинирана от заряда на лириките и малко по-интересния инструментал. Другите фийтове също са стабилни, но както всичко досега - не е нищо ново под слънцето. TRF влиза добре в една от малкото песни над 3 минути (Ако не друго, поне албумът се слуша лесно и не се проточва излишно) Dim4ou и Shizo влизат на малко по-индустриално звучащи бийтове като все пак не се бяга твърде много от наложената вече трап стилистика.


Ако трябва да говоря за текстовете и нещата, които се говорят, отново ще засегна проблема с честото издаване на песни. Няма как да си постоянно зает с участия и дейности, свързани със забавления и популярността ти и да отделяш време за правене на по-изпипани тракове. Най-малкото, че в кратките периоди между албумите няма как житейски да ти се случат достатъчно неща, за да напълниш 35 минути с нещо по-добро от предходното. В този албум няма да чуете нищо повече от неговата гледна точка за живота след бързата слава и ежедневие, в което си на върха постоянно. Теми, които бяха засегнати и в Раздай, и в 2auce kid. Във втория случай беше придружено от новаторска продукция и комбинирано с леката сериозност на места, не беше албум, който се слуша изцяло за настроение и за фон (какъвто е случаят тук)

В крайна сметка не е нищо фрапантно, даже е нещо напълно очаквано от тях и е разбираемо - техните фенове ще го слушат и няма да намерят нищо, което да не им хареса. Обективно погледнато, това е просто колекция от 15 парчета, които се наподобяват взаимно прекалено много, за да ги предпочета пред други трап албуми с по-амбициозна и иновативна работна етика. Няма как да дам по-голяма оценка за проект, който говори сам по себе си, че няма положено грам старание при направата му.

ОБЩА ОЦЕНКА - 4/10

Продукт на:Bling Entertainment / НОВА ВЪЛНА
Дата на излизане:20 април 2019 
Времетраене:34 мин
Стил:Trap | Mumble rap | Cloud rap
Любими тракове:Падаща звезда | Trust issues
Нелюбими тракове:Всички са еднакво невзрачни
Като цяло:4/10


Коментари 0