ДИМИДИУМ - Добката и Монския ALBUM REVIEW

Публикувано на Март 30, 2019 0 коментара

К’во става, рап глави? Аз отново съм момчето от ЦХЗУ, което продължава да си мисли, че да бъде музикален критик носи престиж, а вие отново сте с рубриката, в която цифрите са по-важни отколкото трябва. В днешния съботен ден ще разгледаме втория студиен албум на Димидиум - Добката и Монския.



ДИМИДИУМ е варненско рап дуо, състоящо се от Добския и Монката (член и на триото Da MothaFactory с Геша и Бомбата). Първите им появи на хоризонта започват от легендарното Studio 21 във Варна във времена, в които рапът започва да се пробужда отново в глобален план. Преди сформирането на групата обаче минават няколко години, изпълнени със сингли, издадени в нета и дотам. Имам бегли спомени за ЕР на Монката от 2014, продуцирано изцяло от Madmatic, което май ще си остане в ъндърграунд дебрите на Youtube. Сега като група са доста по-продуктивни, изкарвайки 2 албума за 11 месеца. Прах и суета от миналата година не разочарова публиката им и предложи доста добри парчета, но незнайно защо така и не се почувствах готов да му напиша ревю. Дали този път ще предложат нещо по-различно или ще продължат да развиват амплоато си, което наложиха в предната тава?



На първо четене няма разлики в стилистиката на двата албума - мелодични семплирани бийтове, concious рими, дълбоки социални и персонални теми, демонстриране на широка обща култура и сравненията на Монката, които няма как да объркаш. Естествено, не говоря за липса на оригиналност или еднаквост на всяка песен, определено има развитие в уменията на двамата. В съзнанието ми Прах и суета бе запомнен като доста буден, непримирим и готов за бунт проект, докато Добката и Монския показва една малко по-спокойна и ненатрапчива обстановка, в която отново се посочват социални проблеми и тревогите на двамата герои.



В албума е имплементиран сюжет, започващ от интрото На идване. В него на фона на джаз инструментал младеж на име Димидиум влиза в бар и среща стар познайник (значително по-възрастен от него). Завързва се интересен диалог за това как ъъ този бе... Димидиум желае да стане "рокер звезда" без да е научил някои неща. В аутрото На заминаване след като е минал албума (предполагам историята на познайника) идва поуката на бившия "рокер звезда" за цената, която човек трябва да плати, за да постигне целите си, в случая слава. Доста оригинален и интересен похват с предаването на посланието чрез интересни фиктивни истории и олицетворения. Има точка от мен.




Траклистът е кратък, но стегнат. Слаби моменти почти отсъстват, а пропастта между най-добрите и най-недобрите песни не е много голяма. Слуша се лесно и минава бързо, задавайки ти интересни и разнообразни въпроси и теми, динамиката е овладяна и минаването от една песен в друга почти не се усеща. Двамата рапъри звучат все по-стабилни и сигурни в нещата, които говорят. Химията им е по-силна от предния албум и това се забелязва в песента Добри, в които си разменят куплетите на няколко такта.


Лириките обхващат широк спектър от теми. За щастие рапът за рапа е “захвърлен в шкафа” и на негово място присъстват свежи идеи и социален коментар на заобикалящия ги свят. Във втората половина на албума текстовете започват да придобиват по-сериозен харектер с възходяща градация и натрупващо се напрежение, стигайки своя апогей в последната песен Там, където води доникъде, в която Добския изкарва най-яростния си флоу, докато Монката показва уменията си на сторителър в своя куплет. Впечатление прави и Виолинов ключ, което е едно целенасочено любовно обръщение на главните герои към музиката като част от техния би(й)т. Ролите на двете МС-та продължават да са същите като в Прах и суета, колкото и да се припокриват взаимно. Монката продължава да поддържа славата си на начетен човек, правещ множество референции с историчсеки личности и събития, книги, филми и какво ли още не, докато Добския говори за една идея по-ежедневни теми (доколкото можем да разграничим кой какъв е с точност).





Продукцията не е нещо нечувано досега, но пак е свежа и хващаща ухото. Класически звук като на други знаменити бийтмейкъри от Студио 21 - Madmatic и Явката ДЛГ. Въпреки че в интерес на истината, точно бийтът на трака, в който Мада е на фийт, по-скоро звучи като нещо, върху което Earl Sweatshirt би редил отгоре.
Мелодично джази звучене, на моменти фънки, на други - intense и напрегнато, на моменти забързано и динамично, на други - бавно и плавно. За 8 трака настроението се сменя изненадващо много пъти - весело, тъжно, носталгично, ядосано, напрегнато, спокойно, самоуверено. Всичко това без да се губи нотката за непрестанно прелитащи мисли и философски теми. Откъм звучене е стабилно и без колебания от начало до край



Като всяко нещо, и тук има минуси. Колкото и добър лирик да е Монката, флоуът и деливърито му не се разнообразяват достатъчно, за да не втръснат сравненията му и най-вече засилената употреба на думата “като”. Във Виолинов ключ пък флоуът му е толкова забързан до степен да се зачудя дали вокалите му са забързани изкуствено при обработката. Ако наистина е така, и това е минус от мен. Има някои бийтове, които изискват малко по-специфично настроение и ако не съм него, бих пропуснал съответните парчета. Примери за такива са фийта на Мада, както и частта на Монката в 12071212. Втората част на Добския обаче компенсира с един от по-силните куплети в албума. Тези ми забележки не играят кой знае каква ключова роля в крайното ми мнение, но смятам, че заслужават да се отбележат. 



В заключение на анализа ми, ще кажа, че това е от най-приятните тави за 2019 досега. Без слаби песни и колебливи моменти, момчетата ясно предават идеите си с лекота и собствен почерк. Чудесни бийтове, чудесни текстове, звучи единно в контекста на албум и определено бих го препоръчал на зажаднелите за conscious рими слушатели. Добра стъпка е за групата, има надграждане. Ще ми бъде интересно да видим какви ще са следващите им ходове, може би солови проекти или нещо общо с други варненци? Само времето ще покаже.


ОБЩА ОЦЕНКА - 8/10



Продукт на:ДИМИДИУМ, Студио Изток
Дата на излизане:11 март 2019
Времетраене:24 мин
Стил:Conscious rap | Jazz rap 
Любими тракове:На идване | Добри | Две таксита |
Пияни капибари | Виолинов ключ |
12071212 | Там, където води доникъде |
На заминаване
Нелюбими тракове:Анапурна (с Madmatic)
Като цяло:8/10


Коментари 0