В търсене на перфектния албум

Публикувано на Март 03, 2019 0 коментара

Здравейте, рап слушатели! Аз отново съм Момчил от ЦХЗУ а.к.а момчето, на което му писна да се представя, защото случайният потребител не знае, че не само Ильо може да публикува в този сайт. То ще си проличи и по селектираните заглавия, че не го е писал той. Та, днес реших да засегна една тема, която ме гризе откакто започнах да слушам музика си чрез албумния формат и откакто гледам, чета и слушам анализите на тези албуми. Има ли перфектен албум и ако да, кой е той?  В моето занимание да коментирам чужда музика често се повдига въпросът за обективността на написаното, за личната преценка и къде е границата, но май всеки ще се съгласи, че отговорът на този въпрос е строго индивидуален и има право да бъде напълно субективен.

Честно казано, когато започнах това си начинание, нямах големи цели и очаквания. Все още смятам мнението си за незначително за съотвения артист и мотивацията му. Но имам една идея в главата си, която намирам за главния задвижващ фактор на платформата ми - търсенето на по-доброто. Проследяване на развитието на артистите, сравнения, равносметки, отбелязване на евентуален напредък. Има една надежда, че следващия албум, който излезе, ще бъде невероятен и ще вдигне нивото на играта. И че някой ден ще дам оценка 10/10 на български албум. Подобно решение въобще не е лесно. С натрупването на опит ставам все по-критичен и взискателен към артистите ни. Щедър съм откъм слова, когато излезе нещо добро, но не се чувствам готов да го нарека перфектно. Перфектният албум трябва да няма слаба песен, дори слаб момент. Трябва да ми пръска главата всеки път, когато го слушам. Трябва да има взаимна връзка между песните и обща идея, която ги обединява. Артистът и жанрът нямат значение, тук говорим за продукта.

Замислих се кои са моите кандидати за 10/10 албуми. Какво съм слушал непрестанно и искам да коригирам минимален брой неща по него? В тази статия ще ви предоставя моите топ албуми, абсолютно субективно избрани. Осъзнавам, че не съм чул достатъчно неща през живота ми и тепърва ще откривам още шедьоври, но ви уверявам - тези тук ще останат мои любимци и ще ми носят същата радост и след години. Това не е класация, не са подредени в низходящ или възходящ ред и няма да ги сравнявам помежду им поради уникалността на всеки от изброените.


Tyler, the Creator - Flower Boy (2017)



Тайлър Създателят без съмнение е уникална и неповторима личност. Ярък характер, който няма как да подминеш с лека ръка. И въпреки това, успехът в началото му не беше основан на музиката му толкова, колкото на харизмата му. Той самият определя първия си албум като неслушаем, а нещата му с вече несъществуващото му крю Odd Future сякаш не покриха високите очаквания. Последваха 3 солови албума преди голямото нещо за Тайлър. Причината всички да сме толкова възхитени от Flower boy е грандиозната промяна, която настъпи с него. Мнозина го определят като момента на съзряването му и съм съгласен с тях. Wolf (2013) и Cherry Bomb (2015) бяха хаотични, без ясна цел, без хармония, без сериозна основа и дори леко инфантилни.

Flower Boy от своя страна е хармоничен и мелодичен до мозъка на костите си, засяга сериозни теми и предоставя неповторимо изживяване за слушателя. Всяко слушане от начало до край се усеща като пътешествие, което преминава през целия спектър от емоции - щастие, любов, екзистенциални мисли, гняв, отчаяние, умора и тъга. Изглежда като грандиозен план, граден с години. Тук той изоставя детинското поведение и говори за чувството на самота, за желанието да изпиташ отново онзи магичен ноември и за.... сексуалността си. Продукцията е на изцяло друго ниво, комбинирайки нео соул, рнб, джаз, синт фънк и conscious рими. Неповторима атмосфера, която ни кара да затаим дъх в очакване на следващите му подвизи.


Run The Jewels - Run The Jewels 3 (2016/17)




Точно сега това ми е най-любимият албум от тази статия, следователно и изобщо като цяло в музиката. Леко изненадващо, тъй като определено съм фен на по-спокойна и обмислена музика, а Run The Jewels са идеалното олицетфорение на истински тежкия бенгър. То и с това ме спечели. Техните бенгъри не са за сметка на дълбоки социално анагажирани или персонални лирики. Този албум пак е пример за невероятно самонадскачане. И докато при Тайлър беше по-скоро изненада, тук това е най-очакваният им ход след приличните RTJ и RTJ2, които показаха, че това е една от най-силните комбота в хип-хопа.

El-P, който години наред демонстрираше невероятни продукции и не толкова силни МС умения и Killer Mike с неговото експлозивно излъчване, уникално боравене с думите и темите и сериозна нужда от гениален продуцент зад него. Така се формира уникално дуо, което съумя да създаде RTJ3 - албум, комбиниращ експлозивната енергия и посланието на буумбапа, бийтове, граничещи с електронната и рок музиката едновременно, брутална енергия, инстински МС скил, социално насочени текстове и безпощаден подбор от песни. Една след друга, всяка ми въздейства по много специален начин. Албум с бенгърско звучене, който може да бъде слушан във всевъзможни ситуации без да скипвам нито един момент. Края на всеки бийт прелива в началото на следващия, което създава чувството за обединение и цялост на проекта.

От супер smooth началото в Down през масивния хит The Legend has it и емоционалния Thursday in the danger room до Кill Your Masters, химията между Майк и Пи е по-силна от всякога, независимо че единият говори за проблемите на чернокожите, а другия - на белите. Няма нито един излишен звук, но ако трябва да махна нещо, за да стане 10/10, това ще бъде куплета нa Danny Brown в Hey Kids. Гласът му тук е приличен, но не винаги мога да го изтрая. И все пак - най-бруталния албум, който съм слушал някога. 



Saba - Care For Me (2018)



Това име може да ви е познато, ако сте чели статията ми за Топ 10 албума за 2018. Care for me се класира на второ място след Kids See Ghosts на Kanye West & Kid Cudi. В последно време обаче Saba израсна дори още повече в очите ми като артист. Почти всеки, който е слушал този албум ще потвърди колко е силен всъщност (с изключение на човека от корицата на тази статия, който по ирония на съдбата даде 10/10 на Kids See Ghosts) Албумът на Saba впечатлява най-вече с човечността си. Дали защото е по-малко известен от селектираните тук или защото още не е навлязъл силно в индустрията, но той реално се държи като обикновено момче от Чикаго, което иска да прави музика с приятелите си.

Care for me е насочен към по-минорните емоции, породен от скорошната загуба на ценен приятел. Темите са персонални и лични, Саба разкрива част от себе си на слушателите и то по най-добрия начин - с отлична продукция и подобаващи техника и лирики. Колкото е лесно да се закачиш, толкова е и трудно да спреш да слушаш историите и мислите на този млад господин. Хитачки като Life и outro частта на Fighter успешно се смесват с лиричните и заредени с емоция Caligraphy и Prom / King. Много странен мишмаш от чувства връхлитат траклиста, но крайният резултат е неповторим. След този силен бууст очакваме още велики подвизи от този младеж и останалите силни представители на сцената в Чикаго.


Kendrick Lamar - To Pimp A Butterfly (2015)





Уаау, каква изненада, нали? Когато се допитах до аудиторията ми да сподели техните 10/10 албуми, топ резултатите бяха този и Човекът, който се смее 2. Не трябва и да се учудваме, това е брилянтен албум и неслучайно бе признат за шедьовър от свръх голяма част от рап обществото. Кендрик впечатляваше още с първия си албум Section.80, след година отнесе главите на хората със супер концептуалния Good Kid, m.a.a.d city, а след него дойде и апогеят на кариерата му (към днешна дата) - To Pimp A Butterfly. Едно приключение, което няма омръзване. Сблъсък на джаз, фънк, соул и социално насочен рап, с който Ламар посочва истински важните проблеми на обществото на чернокожите в Америка.

С неповторим финес преминаването от една песен в друга остава незабележимо. Да ви кажа честно, дори не знам имената на повечето песни вътре. Просто защото винаги, когато си го пускам, го слушам от начало до край без да скипвам нищо.

Повратният момент, в който се убедих в истиността на всеобщото възхищение бе когато си купих първата плоча. Беше седмицата на Black Friday и имах пари, които можех да похарча за себе си. Отдавна исках да вкарам в употреба грамофона у нас и попаднах на идеалната промоция - 20% намаление на всички плочи. Това беше един от малкото хип-хоп винили там, но беше точно това, което исках - невероятен албум с грамофонно звучене. Когато си го пуснах вкъщи, това ми остана като спомен за най-магичното слушане на музика изобщо. Няма нужда да се обяснявам, това без съмнение ще бъде най-голямата класика на десетилетието.


So Called Crew - Вода и Вино (2017)



Знам какво си мислите. Не, за български представител в листа няма да сложа нито ЧКСС2, нито Удар, нито пък Прилив или пък Корени (за който силно вярвах, че може да бъде 10/10) Лично за мен, Вода и вино е най-добрият български албум, излизал на пазара. Това е по моя преценка, която все пак се уповава на обективни фактори, но и на доста лични и контекстови.

Първо, това беше много важна стъпка за всеки от крюто тогава. Беше изминало сериозно време без LP на Жлъчката, Бате Доуен се завърна официално /;(( / от много тежка ситуация, а Гената смени изцяло метода си на правене на бийтове и от прашни винилни семпли, той превключи на самостоятелно изсвирени мелодии и ново звучене (вдъхновено от То Pimp A Butterfly btw) Това е първият сериозен проект на цялото крю след промените в състава и най-вече - съзряването им и важните стъпки в живота, които няма как да не рефелктират на музиката им.

E, крайният продукт e най-консистентото и най-наситеното с емоции, разум и майсторство нещо, излизало в тази държава. Почти всяка песен ми е била фаворит и на репийт през отделни периоди, всеки бийт и всеки куплет говори сам за себе си, но единството и цялостта на проекта е покъртителна. Всеки включен фийт допълва отлично атмосферата. От алкохолното начало с Какво ни има през соловите песни на Ицо и Мати до летния G-funk с участието на 1/2 Ума и дума, всякакви настроения и стилове са на показ тук.

За някои от вас може да е останал като леко позабравено заглавие, но аз го усетих, когато излезе, бях в точното настроение и продължавам да слушам и да преоткривам неща в него и днес. Вижте как съм се чувствал за него преди година - тук.


Oddisee - The Iceberg (2017)




Ето го и последният кандидат, за когото 9/10 е несправедливо ниска оценка. Реално за този албум мога да кажа най-малко, дали защото артистът е най-неизвестен и има най-малко инфо за него или поради факта, че се фокусирах много повече върху съдържанието му.

За Одиси разбрах от радиопредаването на Жлъч и Мартен Роберто в една лятна неделна вечер, когато Жлъчезар водеше сам и пускаше само летни рап хитачки. Песента Things от този албум привлече вниманието ми, комбинирано с анонса преди нея: “Самонареклия се Одисей е един обикновен пич, който не се е вкарал в рап филма и си рапира за човешки неща от бита и от небита.” Дръпнах си последния му релийз The Iceberg и на път за морето по-късно през лятото го изслушах целия и бях удивлен от лекотата, с която МСто комбинира мелодичност, приятни летни вибрации, уникална продукция, технично редене и никакво напрежение.

Трак след трак се чудех кога ще дойде слабото и все още го търся. Всяко парче разказва своята история и си има индивидуалност, но в контекста на албума те са едно цяло. Един учудващо оптимистичен проект, който не съдържа клишетата, които очаквате да чуете в един “летен хит” (антипод на черните хитове) С нужната доза размишления и дълбоки теми, артистът не отива много далеч от границите на позитивизма и това му е специалното, имайки предвид че останалите 5 албума представят главно тъжни, гневни или в най-добрия случай философски тематики. Айсбергът на Одисей е за по-мажорно настроение и си заслужава да се чуе от всеки любител на качествената музика.


Отнесох се, но няма как да е другояче. За тези албуми каквото и да се каже, ще е малко. Извинявам се, ако не съм покрил очакванията ви и не сте открили вашите фаворити. Аз също имам още много любимци, към които се връщам често - Удар, Светлосянка, ЧКСС2, Ред и Хаос, Бороугоден, Good kid, maad city, Dicaprio 2 и още и още много. Чакаме да минат години, за да отсеем издържалите теста на времето. Ще се радвам да споделите кои са вашите перфектни албуми и да чуя мислите ви за моята селекция.


Коментари 0