Какъв подарък ни е спретнал GBT? | ПДРКТ V2 EP Review

Публикувано на Февруари 15, 2019 0 коментара

Здравейте, читатели! Аз отново съм Момчил от ЦХЗУ а.к.а един от членовете на тайното общество, което подсъзнателно контролира музикалния ви вкус, а вие отново четете свежно ново ревю на нов български рап албум. Изборът за днес - Подаръкът 2 на GBT.


Гъбата е познато лице от трап формацията Audio Cream Bakery Gang (ACBG), които в последните две години се активизираха и постепеснно извадиха солови албуми на всеки член и един общ тейп от миналата година. Конкретно този господин се разписа през 2017 с ПДРКТ - ЕР-то предшественик на това тук. Не съм го запомнил като нещо особено, дори не го намирам за топ 3 албума на крюто от тогава. Неща обаче се случиха. Многото бачкане даде резултат и популярността им почна да нараства, появиха се интересни колабота, сменяше се стилистиката на песните. Точно GBT не се откроява много и сякаш леко се забравя дружината му, така че интересно как ще подходи в собствен проект, било той и пакет от 5 песни.

 Ами това ЕР покри очакванията, които имах към него. Те бяха за нищо впечатляващо и извън неща на повърхностно трап ниво. Опитах се да му дам няколко шанса и да улуча момента, в който ще ме хване вайба. Не знам дали е супер натрапващия се говорех дефект, който има рапърът. Естествено, не целя да го обидя или нещо от сорта, рядко се възмущавам от хора, говорещи на диалект или имащи проблеми с Р-то. Има чудесни примери в българския рап за такива хора, но GBT не е от тях. Да, придава се екзотика и е интересно, но не и до степен на неразпознаваемост на чутото и нечленоразделни изрази. Със всички допълнителни ефекти върху вокалите, някои лирики без ебавка не мога да разбера какво се казва. През останалото време просто не звучи яко. В случая би било добре тези минуси да бъдат компенсирани от добро рапиране, но и това не е на нужното ниво тук.


Този мек говор естесвено предразполага към по-лежерен флоу и по-chill трап, но отново казвам - нищо впечатляващо. Текстовете са си несвързани флекс фрази, елементарни точни рими, почти никакъв скил и техника, почти никакви признаци за положено старание, абсолютно никакъв replay value и липса на интересен лесно забиващ се кетчи момент. Освен онзи смешен припев, в който разправя на приятелката си колко е стабилна и в същото време толкова лабилна в рамките на два реда. Или пък откриващата фраза на Лева ми ходи, където казва “Прехвърляме сирийци повече от Меркел / Няма линии вече, няма край, чертаем с пергел”, но това е само заради гореспоменатите затруднения с говора, комбинирани с аутотюн. И след това нехармоничния припев от нищото. Като цяло вокалите в този албум ги чувствам като мелодии и допълнения към бийта, не като текст, върху който да имаш какво да помислиш повече от 3 секунди. Това не е хич добра черта в контекста на този жанр музика. Ако не друго, поне ме разсмива от време на време, рядко чувам референции с Dota в любовно обяснение под формата на рап. Но доминацията все пак е на скучни и еднакви теми, рими и флоуове. Сякаш имам deja-vu.


Интсрументалите на kocankata са също толкова еднообразни и повърхностни. Нищо, което да хване ухото, нито сериозно, нито амбициозно. Имаше едни моменти, в които заедно с реденето прихванах малко Lil Yachty щастлива рап вълна, но какво от това, когато дори вдъхновението не е от най-впечатляващите трап / мъмбъл рап изпълнители.

Малко късо ревю се получи, но реално за този албум няма много какво да се каже. Просто защото цялостното усещане и спомена за него е като за нещо избледняло и лишено от амбиция, хайп или нещо сериозно, което да не е на базисно ниво. Предричам, че ще си остане поредната компилация от песнички, която почти никой няма да си спомня. Все пак се надявам ACBG да покажат потенциала, който имат и да пуснат нещо яко тази година

ОБЩА ОЦЕНКА - 3/10 

Продукт на: ACBG, НХRБИЯ studio
Дата на излизане:04 февруари 2019
Времетраене:14 мин
Стил:Mumble rap | Trap | Cloud rap
Любими песни:нямам
Нелюбими песни:Ailqka | Leva mi hodi | Malko chill ma
Като цяло:3/10


Коментари 0