Ренесанс в трапа у нас? | Renaissance Album Review

Публикувано на Януари 25, 2019 0 коментара

Здравейте, хип-хоп глави! Аз отново съм досадният тип от Циничните химни, а вие сте с поредното ревю на свежа нова българска музика. Днешната тема е новият краткосвирещ албум на MishMash & Maro:



МишМаш и Маро са две изгряващи лица на сцената от последната вълна артисти. Млади и надъхани, в последно време няма празен месец за двамата и проектите валят един след друг. Мишо вече ми даде повод да пиша два пъти за него и двата му миниалбума, които пусна през 2018 - Многоточие  (prod. by Riot) през лятото и груповото дебютно ЕР на Ф4. Маро пък стана познато име покрай групата му Newave, които издадоха няколко сингъла преди да излезе едноименният им албум съвсем в края на 2018. Мнението ми за него вижте тук.

Следващата стъпка е съвместен албум, изцяло копродуциран от WARP - също много зает човек в последно време с 3-те му инструментални тейпа и вече споменатия дебютен албум на Ф4. По всичко изглежда, че в техния лагер не харесват дълги албуми. 5 от 6-те споменати тави спазват ЕР формата от 6-7 песни или по-малко от 20 мин времетраене. 10 траковия албум на Newave също не впечатлява с голям обем - малко над 30 минути. Сега излиза и Renaissance - 7 трака и известни съмнения дали няма да е поредната компилация от предвидими скучни трап бенгърчета.


Не. Това е поредният експеримент със звученето. Не е копие на песните на Нюуейв, нито на Ф4, нито на онова недоразумение, което беше албума на Мишо и Riot. Вкаран е малко по-особен саунд от новите течения, който аз лично не бях срещал у нас досега. Продукцията е главният фактор да се отнеса позитивно към крайния продукт. WARP и Maro са безкомпромисни с инструменталите и допрансят със свежи идеи и много приятни бийтове, на които двамата рапъри да настанят удобно текстовете си. В музикално отношение, Ренесанс  няма слаб момент. Това е просто не чак толкова клубно ориентиран чил трап.

За сметка на бийтовете, текстовете на Мишо и Маро не са нещо, за което трябва да се отделя много внимание. Личи си, че албумът е правен в по-разсеяна среда, съответно лириките пасват като за този стил, но дотолкова. Има и моменти, в които се подхваща една тема като в любовната песен Diamond или в Bussiness, но като цяло всичко се усеща кaто нещо, което влиза през едното ухо и излиза от другото. Вокалите повече ми стоят като допълнителни мелодии и е малко по-straight forward отколкото бих искал, но все пак тва си му е чарът.


Положението в тоя албум ми е малко hit or miss. Има тракове, които сякаш вече съм чувал и са ми никакви, има и готини, в които всичко пасва като мелодия и настроение. Oткриващите тракове NBA и Highlife са идеален пример за нещо, което да потвърди нагласите за поредния повърхностен newave rap с фрази като “Вкарвам й го - NBA” и “Тя лапа пишки, щот е хайлайф”  Неща, които лесно ще откажат много хора по трасето. Като силни моменти ще посоча Bussiness, където Siimbad е със стабилен фийт и закачлив припев. Diamond и Spaceship не отстъпват с още от любимите ми китари, които преобладават в албума. God mode ми се струва като провлачен трак и ми е от несимпатичните заедно с аутрото Risk, което е една идея по-хаотично с тези подмятания на фрази от предните песни. 3.5/7 за яките срещу неяките песни.

Overall слушането беше приятно изживяване за мен. Хубаво настроение се създава и не ме подразни както се случва обикновено с родните трап заглавия. Има и плюс, че явно в Spotify е качен като рок албум, защото след него автоматично ми се пускат Queen, Led Zepelin и Pink Floyd, което разнообразява плеъра ми, засипан с Kanye, Tyler the Creator и Saba. Изпращам Renaissance с колеблива оценка и очаквания за наистина амбициозен и сериозен албум следващия път.

ОБЩА ОЦЕНКА: 6/10 



Продукт на:Фантастичната 4ка ; 2030 recordings
Дата на излизане:20 януари 2019
Времетраене:18 мин
Стил:Trap | Mumble rap | Cloud rap | Pop rap
Любими тракове:Bussiness | Diamond | Spaceship
Нелюбими тракове:NBA | God Mode | Risk
Като цяло:6/10


Коментари 0