Топ 10 албуми за 2018 година според ЦХЗУ

Публикувано на Декември 26, 2018 0 коментара

Победоноснияt ни поход към края на тази дълга и изпълнена със събития година продължава. Днес аз, Момчил Бонев, ви представям моят топ 10 лист с най-любимите ми  небългарски албуми от 2018.  Избрани са не само на база десетките слушания, взех под внимание отзвука от фенове и критици, както и начина, по който албумът рефлектира развитието на дадемния артист. Започваме, защото има много неща да се казват тепърва.

№10: Anderson .Paak - Oxnard



Един от любимците на съвременната сцена, който по отличен начин обединява R&B и хип-хоп звученето. И то не само заради неповторимата му харизма, момчето е много талантливо, но така и не го показваше в сериозен албум дълго време. Ето, че Окснард най-накрая разчупи ледовете. Dr. Dre продуцира, Андерсън .Паак пее, многото фийтове също допринасят за приятното калифорнийско настроение. Бързо беше признат от всички и има защо. 


№9: Vince Staples - FM!



Винце Стейпълс е един интересен артист. Един от малкото, които могат да правят баунси хитачки, които да носят специфичен чар и да се запомнят лесно, но в същото време да са качествени. Човек с интересни идеи опредлено. Една от тях вече е факт и носи кратко, но звучно заглавие: FM! Този проект надвишава с малко прага от 20 минути, но е изключително солиден и концептуален. Тук Винс предоставя 11 песни, които са така залепени и направени, че звучат като радио предване. Без ебавка, като го слушах първия път си помислих, че съм си пуснал американско радио заради скитовете. Отново хубави емоции и почти никакви причини да сменяте радио честотите.


№8: Brockhampton - iridescence



Просто нямаше как. Който ме следи повече от 5 минути, сигурно вече ще му е писнало да говоря толкова често за Brockhampton (най-добрата бойбанда в света) Този хайп около тях се дължи на страхотната им трилогия от албуми Saturation, която се матереализира миналата година и с нетърпение очаквахме новите им подвизи. Станаха известни недоразумения в колектива им (за повече яснота - тук), но в крайна сметка през септември излезе 4-ият им албум Iridescence, който после дебютира на 1-во място в Billboard top 200. Има лека промяна в продукциите, нови влияния и по-различно звучене, но е симпатичен проект и мисля, че беше нужният преход след случилото се, за да има по-силни неща догодина.



№7: 21 savage - i am > i was



Едно прясно заглавие от съвсем скоро. На 21 декември излезе леко неочаквано новият солов албум на 21 savage и беше приятна изненада, както за мен, така и за много други хора. Всъщност не съм толкова изненадан от факта, че 21 е вкарал по-експериментално и ново звучене, изненадах се колко стабилно и консистентно звучи. Не е едно или две парчета, през всичките 50 минути се наслаждавам на чудесни инструментали и smooth ненапрягащи рапове отгоре. Фаворита за този месец. Мисля си, че всики трапъри трябва да почнат да правят подобни неща, но нека оставят магията от това тук жива.


№ 6: Mac Miller - Swimming



Конкуренцията оттук нататък става все по-жестока. На шесто място застава Swimming, който е номиниран за Грами, но само защото Mac Miller почина по-ъсно тази година. И въпреки тези причини, проектът заслужава да е поне малко нооминиран, защото ми хареса много, когато излезе и дори сега продължава да е толкова консистентен и добър. Много е личен и персонален, настроението е лежерно, но не мудно и тегаво, а мечтателско и меланхолично. Приятно е да се спи на него. 


№5: Avantdale Bowling Club - Self-Titled 



За този албум научих от Григовор и му пожелавам някой ден да има собствено предаване или да стане DJ, за да разбираме за още много качествена музика, за която иначе няма как да разберем. Avantdale Bowling Club е група, състоща се от рапъра Tom Scott, който изпълнява функцията и на фронтмен, а останалите изпълняват тази на джаз бенд, който свири истинска музика, която гали ухото на всеки меломан. Тук всичко се лее и те кара да збаравиш за времето, определено заслужава едно пускане от ваша страна. Апелирам някой от моите хора да ми купи винил на тази тава, а в замяна той ще получи безграничната ми любов.


№4: Travis Scott - Astroworld



След време като кажат 2018 год, веднага ще се сетя за Astroworld. И не съм само аз, този албум стана хит за отрицателно време и масата го припозна като най-добрия трап албум за годината. Дълго време се очкаваше Травис да го пусне и отново да счупи границите като с Rodeo през 2015 и ето, че се случи най-накрая. Брутални бийтове, много добре аранжирани и подбрани, разнообразни и единни в същото време. Фийтове - бол. Всеки е в комфорната си зона и предоставя нещо ново и различно. Astroworld просто страда от дефицит на компромиси с качеството и резултатите са повече от удовлетворяващи. 


№3: JID - Dicaprio 2



Става все по-напечено. Най-вече, защото олицетворението на Dicaprio 2 е огън емоджи. След отличния дебют с The never story, който обаче нямаше толкова запомнящи се и стабилни тракове, последва и това тази година. Сериозен ход на Dreamville, с който те показват, че на хората вътре им се работи здраво и ще си вземат каквото им се полага. На плещите на JID са възложени много надежди за бъдещето на рапа и с този проект той показа, че може и да не е поредния прехвален младок. Песен след песен, тавата кърти. All killer, no filler. От хитачките с J.Cole и A$AP Ferg до лежерните лични истории и откровения, албумът предоставя по нещо за всеки и рязко се вмества в плеърите на всеки зажаднял за хубава хип-хоп музика.


№2: Saba - Care for me

 

Не знаех, че е толкова трудно да се редят класации, особено ако става дума за толкова dope неща. Реално всички заглавия от №7 надолу можеха да са на първо място, но просто ги харесвах в различни периоди и настроения. Сребърният медал отива при Saba и Care for me. Нещо, за което съжалявах, че не съм го открил по-рано. Вторият му солов проект е истинска перла, която можете да намерите в морето от рап музика в днешно време. Отличава се с брутална откоровеност, малко мрачност, много лични неща и стабилен траклист с малки и незначителни слаби моменти. Бързо ми омръзна, просто защото го врътнах нездравословно много пъти за отрицателно време. Това е добра основа, на която да стъпи и да гради дори по-яки неща идните години в неговия си уникален стил, разбира се.


И сега кратка пауза преди да разкрия златния медалист. Малко honorable mentions или ианче казано: заглавия, които можеха да влязат в листа, но не се успяха: JPEGMafia - Veteran / Denzel Curry - Ta1300 / Pusha T - Daytona / Kanye West - Ye / Jay Rock - Redemption / Metro Boomin - Not all heroes wear capes (без лигавите песни) / J.Cole - KOD & A$AP Rocky - Testing след повторно слушане и преоценяване. 


№ 1: Kids See Ghosts - Self Titled



Ето го и победителят, макар и да не го усещам като стопроцентовия единствен топ албум за 2018. Факт, че Kanye West и Kid Cudi направиха нещо уникално, което превъртах с трепет мнооого време. Kids See Ghosts е част от победния поход на Канье през май и юни, когато издаде 5 продуцирани от него албума. 3 от тях заслужено бяха споменати в тази статия. Канье се опита да прокара нова концепция за издаване на кратки тави по 7 парчета или малко над 20 минути продължителност. Добра стратегия и мисля, че се получи най-добре тук, защото за малко време се предоставя най-доброто без излишни тракове, които да заемат още място. Kids see ghosts не е просто колаборация между двама артисти. Това е симбиоза между две личности. Отлични инструменатали, които мога да опиша само на английски с изрази като "cutting edge", "outstanding" и подобни. Вокалните изпълнения и текстовете са заредени с емоция и създават атмосфера, която не наподобява нищо друго. Както доста от останалите албуми в класацията, и този няма слаби песни и се насладих на слушането им.

Стига толкова хвалби. Това беше малка, но важна част от нещата, които открих и преслушах тази година. Продължавам да развивам музикалния си вкус, който догодина ще се подиграва на сегашния ми, надявам се. Кажете вие кои имена пропуснах и каква е вашата селекция?  Ще ми е интересно да разбера.

И не забравяйте, всичко това тук е моето лично мнение.

Топ 10 бг албума - 30/12/18

Коментари 0