Позитивни емоции по празниците? I Позитивизъм Album Review

Публикувано на Декември 25, 2018 0 коментара

Здравейте, читатели, как сте днес? Убеден съм, че се намирате в празнично насторение, седейки у вас на топло и от скука сте решили да отворите рап ревю, писано от 15-годишен. Продължавайте в същия дух. Днес ще разнищим чисто новата тава на DenYo & Sistah - Позитивизъм.

Деньо и Систа са познати имена на всички ъндърграунд рап фенове. Макар и да не можем да счетем сегашните времена за творческия им пик, те продължават да създават независима музика по техен вкус. Двамата решиха да пуснат изненадващ албум от нищото и ще е интересно как ще подходят сега в тези обстоятелства на издаване и точно в този състав. Систа за последно пусна На ти рап! през 2016, където събра 20 парчета с множество фийтове от доказани имена на сцената. Деньо продължава да пуска парчета, но честно казано, не следя сериозно какво се случва. Трябваше ми сериозен повод от рода на албум и ето го него.
Позитивизъм е гръмко, ясно и точно заглавие, което веднага ти казва какво да очакваш. Само позитивни емоции, оптимистичен поглед на света и никакви излишни драми. И е вярно, албумът звучи оптимистично, но не по мечтателския, а по мисловния начин. Добре е, че се прокарват малко по-различни идеи и светоглед в рап музиката. Да живее резнообразието


На първо слушане ми хареса. Нямаше нищо дразнещо, нищо, което да си плаче за пропускане и беше от рапа, който не бях слушал отдавна. Отдавна по моите стандарти не е много далеч във времето, но не е малко време. Албумът е добър, но е прекалено опростен. Всички идеи и мисли, изказани вътре, са представени по плосък и скучен начин. Всичко е буквално, римите са елементарни и звучи като нещо, направено в летните следобеди като нещо между другите неща. Да, има послания и то много хубави, но липса дълбочина. Кара те да се замислиш, но омръзва бързо.
Бийтовете са яки. Малко извън стандарта, не е твърде ретро да звучи като от периода 2006-2010, ако изключим онзи ефект на синтезатора, дето прави леко ориенталски извивки в мелодията, характерна черта точно за тези години. А аз не харесвам много този ефект. Освен ако не е в трак на Ф4. Иначе тука ако махнем извивките, които са във всяка песен, остава яка музика, мелодична, последователна, лежерна, някои семпли са добре използвани. Хубава атмосфера се създава за хората, които са фенове.

Текстовете както казах вече, са твърде прости и лишени от това качество, което те кара да си пуснеш пак. Хубави теми, но поднесени по скучен начин. Знам, че целта на този проект е да има минимум напрежение и сигурно искат просто да си кажат мислите. Но мен не ме кефи тази формула. За тази дължина можеха да се разгърнат още идеи. По този начин, по който е сега, албумът върви бавно, мудно и ми омръзва бързо.
Има яки песни. Вторaта подред Love например или Развитие, която ми се стори леко нелепа на първо слушане с тези опити за фалцетни напеви, но си е хубаво парче. Там е проблемът, че не е достатъчно хубаво да ми се задържи в какъвто и да бил плейлист до другите ми рапове, а като прибавим факта, че албумът го няма в удобните платформи за музика, оценката пада все повече.


В крайна сметка не мразя този албум, даже не мога да кажа, че не ми харесва. Не е моето нещо, може би не съм дорасъл и трябва си слушам наборите кво пеят. А може ви Позитивизъм не е нищо особено? Поздрави и респект за Деньо и Систа, постарали са се, но аз лично не се насладих на слушането колкото ми се иска. Оставаме позитивни след това ревю и продължаваме да гледаме напред.
ОБЩА ОЦЕНКА - 5.5/10

Продукт на:BaseMind Studio, Велико Търново
Дата на излизане:04 декември 2018
Времетраене:41 мин
Стил:Concious rap I Classic rap 
Любими тракове:Love I Зависи I Разитие
Нелюбими тракове:Трака Бум I Space trip
Като цяло:5.5/10



Коментари 0