15-годишен реагира на М'глата се завръща /ЕР, '96/

Публикувано на Декември 18, 2018 0 коментара

Ето ни отново. Продължаваме коледно-новогодишната офанзива от моя страна с втори епизод на ИлЙО ми дава албум от онези хубавите години, а аз пиша в реално време как тълкувам и възприемам чутото” Отново се извинявам ако незнайно защо има засегнати. Добре, аре да минаваме по същество. Спирам Saba -Care for me, което върви сега и пускам ЕР-то.


01.М’глата се завръща - Започваме с едноименното парче, в което главният герой влиза и се представя пред хората. Впечатление в бийта прави този ефект, който май е флейта ама не е фелйта и прави странни извивки и мелодии, съвсем обичайни за тези времена. Женски вокали, добавящи чувството за мелодичност, за което Ильо толкова много обича да говори. Естествено песента е над 4 минути - нещо немислимо за днешните рапове и съвременното времетраене.

02.1995-а - китари, пиано, почва обещаващо. Тежък бавен флоу влиза. Закачлив, интересен, а приказките за тези години са ми още по-чудни. Кефи ме как се леят вокалите върху бийта. И припева, който не чувам много добре, макар и претенциите за аудио качество да са излишни тук. Има градация в текста. Готинко парче, което по странен начин миксира тегави вокали за градската джунгла с мелодично звучене.


03.Шерън Стоун - минали са над 10 минути, а съм чул само два трака засега. Ще ми трябва време да се нагодя с тези стандарти в песента да има 3 куплета, 2-3 припева, аутро и дори инструментално соло. Както в тази песен има соло на саксофон(?) Много фийтове, много нещо. Не знам защо Мъглата решава да влиза точно с този тон върху такива бийтове. Винаги ми е било интересно и дори малко смешно как в първите си години бг рапът се е състоял главно от първосигнални прости рими, изпълнени с най-самоуверената и натъртваща интонация. Всяка епоха си има неговите отличителни черти.

Тактично подминаваме цензурираните версии на последните два трака. Хубаво е, че е имало готови радиоверсии в албумите, но не смятам, че трябва да заемат половината траклист. По-скоро да си ги дават директно на радиоводещите, за да не ревърсват и цензурират траковете като изоглавени. Слушал съм ква мъка е било за Ильо докато работи в радиото. Но все пак к*р за цензурата!

06.Злото - Нещо, което вече почва да звучи като предните неща. Включва се един тип, чийто глас ми напомня този на SBM от Манагуа, но не е той. Тва парче е хубаво. Такова дето звучи все едно е станало от самосебе си.Текста не върви в определена посока, но какво от това? Не мога да го запомня с нещо конкретно.


07.Краката - Ето го романтичният трак. По-скоро еротичен, но не и вулгарен. Фънки китарки, женски adlip-ове, всичко е както трябва. Един от отличаващите се тракове определено. Отново фийтове на хоризонта. Човек ще остане с впечатление, че тва не е солов албум ако не знае за кво става дума. (Не че аз съм много в час де) 

За финал имаме 2 ремикса на първата песен и един на Шерън Стоун. Вече си обясних защо т.нар. ЕР е 44 минути дълго. Не съм особено голям фен на подобен тип допълнения в траклиста. Удължава излишно слушането, много често ремиксите не са толкова добри, че да бъдат включени, но може и аз да греша. В днешния рап, който аз слушам ако има такива ремикси (или ремискове, не знам) те са качени  в нета просто така. Подразбира се, че тогава подобни действия са били невъзможни, което прави недоволството ми невалидно. Сам се оборих в собствената си статия.

Като цяло албумът звучи добре, няма нещо конкретно, което да ме дразни. Предната тава на НИШТО повече ми хареса, но това също не е за подценяване. Следващото такова ревю е на Крун QY - Ереб по ваша заявка. Дотогава разнищване на Деньо и Систа, Хората говорят 3 и още изненади по време на коледната ми ваканция. Просто посещавайте сайта редовно.


Коментари 0