15-годишен реагира на НИШТО - Ще раздавам правосъдие ('94)

Публикувано на Декември 02, 2018 0 коментара

Добър ден, читатели! Тук е най-мразеният content creator v tazi slojna igra в последно време. Поради не съвсем лек форсмажор около издаването на последното ревю на Манагуа Сленг, реших да се реванширам с неШТо, което трябваше да съм написал отдавана така или иначе. На вашето внимание: ревю на “ретро” албум от 1994 или с други думи - “Ще раздавам правосъдие” на НИШТО!

Преди да минем по същество имам две важни неща да обясня. Първото и най-важното е: аз не се целя да съм медия. Всичко, което казвам и пиша в ревюта, подкастове, миймчета дори, си е лично мое 100% искрено мнение. Често ми казват как пиша нещата си “на лична основа” и ми липсва обективност. Не ми е това целта. Няма как аз да вляза в главата на артиста, няма и нужда. Пиша нещата си със стремеж към обективност, но тя е по-скоро субективна обективност. Доколкото лично моята преценка може да не бъде само “тука ме кефи бийта, тука тоя каза нещо тъпо” и пр.

Така и се появи идеята за тази рубрика или под-рубрика, и аз нямам идея кво е. Стана дума по време на записа на последния епизод на “Хората говорят”  с Ильо. За него е интересно да види гледната точка на един 15-годишен запален младеж, който изследва течения, албуми, променящи играта, но за момента се ограничава само на супер много Brockhampton, J.Cole, Атила и Ф4. В тази връзка той ми предложи веднъж в месеца покрай съвместния ни видео сегмент да ми дава заглавия от 90-те и ранните 2000, а аз да пиша по по-импулсивен начин как възприемам тогавашния рап. И ето го първото нещо.

Искам предварително да се извиня на по-възрастните читатели за невежеството ми.

Ильо умишлено ми даде този максисингъл. /Покрай тези писания ще науча доста ретро думички, за които не подозирам/  Даде ми го, хем защото е кратко, хем защото е дебютният албум на НИШТО - една група, която бях чувал не един или два пъти, но не знаех нито едно име на тяхна касетка. Стана ми интересно какво може да представлява албум от 94-та, който се казва “Ще раздавам правосъдие”  Затова и сега пишейки, си пускам тавата за втори път и пиша личното (!) си мнение за всеки трак.



01.Дрога - Дам, точно това, което очаквах от албум с такова заглавие от тези години - има го елемента на бунт и на протест - корените на хип-хипа. Нахъсан флоу и интонация, която ти казва “Събуди се!”  и призовава хората против дрогата. Песента като песен е кетчи, тегав буумбап, но и леко фънки, бе кефи ме! Много яко влиза като начало на този кратък траклист. Подскачаш си, скречовете допълват вокалите и инструментала, който на моменти леко се заглушава. Нека се абстрахираме от претенциите  към качеството на звука. Моите подкастове не звучат по-адекватно. :D



02.Ще раздавам правосъдие - Започва се с бас соло, което май го имаше и в предния трак, не съм сигурен. Нещата ми звучат доста еднакви и в това няма нищо чудно. Тук едноименният трак се отнася за мутрите и “лайнарите” от онова време. Има елемент на диалог между членовете на групата. Деливърито на текста е също толкова нахъсано, будно и несъгласно с темите на текстовете като в предната песен. Окей, малък beat change, паузата между куплетите може би. И това парче е супер, но се опасявам, че може и да писне бързо.


03.Мозъчна корозия - Почват да стават все по-дълги траковете. В началото има скит с бягащ човек? Аз не разбрах кво се случва. Тук бийтът се различава малко повече заради този ефект, който се повтаря, когато кажат “Мозъчна корозия”  Което не е малко пъти. Тва не ми хареса тук - прекалено много се повтаря припевът за въпросната корозия. За 5 минути песен идва малко в повече.


04.Сияние - Ето пак тази зловеща музика. Скит с обаждане към баба. Гробища, вампири, викове. Започва сторителинг, а това винаги е супер. Синтезаторите и китарите допълват атмосферата. А ето и завръзката - сиянието се появява под формата на момиче в очите на “жертвата” Междувременно разказвачите играят и ролята на вразумители. Главният герой тръгва да бяга, но краят на историята така и не става ясен. По поучителните заключения на разказаващите, т.нар. сияние е нещо, от което да се пазиш на всяка цена. Естествено, тази художествена измислица е олицетворение на злото от първото парче. Не съм сигурен, в час по литература не внимавам кой знае колко. Едно е сигурно - това за мен е най-нтересната, най-добрата и най-оригиналната част от 4-те в този максисингъл. Завърши тавата с поука и нужната нотка бунт, която присъстваше през цялото време.

Не искам да коментирам “онези времена” и хип-хопа какъв е бил, след като не знам какво представлява дори днешния рап. Този албум като музика и съдържание ми се струва много сполучлив. Хареса ми, защото не очаквах нещо от тази ера да ме хване като настроение и да ме изнанада с лека доза разнообразие в музикален аспект. Ще се лиша от любимата ми част с оценките, просто защото засега нямам база за сравнение.

Надявам се с тази поредица да успеем да попроменим моето застояване в музиката след 2010 и в опознаването на този стил. Това беше всичко от мен за днес, следете следващите неща в този ретроспективен сегмент, моите попринципни ревюта и тези на Ильо. Целта е да се предизвиква дискусия и градивни разговори, не кавги, конфликти и сърдене. Така оставям финала на статията

Коментари 0