Разнищвация: Ред и Хаос (2018) by ATILA x WORST

Публикувано на Октомври 05, 2018 0 коментара

Преди за започнем разнищването ще ви предложа да проверите:

Подкаста ми с Атила (заснет непосредствено след завършването на албума)

Подкаст-обзора на последния месец с акцент върху този албум

Мерси

Здраааааавейте, чЕтателиии? Как сте днес? Аз се чувствам прекрасно, защото е ден за ревю. И то какво ревю. Един от най-дългоочакваните албуми за годината, плод на общия труд на софийското МС Орлин Милчев и пловдивския бийтмейкър Worst.

Има причина да се вълнуваме толкова много. Това е първото по-сериозно нещо, издадено от Атила от 2013 насам. Тогава Спотифай е било само мираж. За толкова сериозен период говорим. Въпросът вече беше: как Атила ще се представи след кончината на крюто, с което движеше толкова години? Ами ето го обновения Атила - пораснал, насъбрал опит, опознал достатъчно хора в средите, прочел доста книги, изяснил доста концепции.

Това лъха още от teas-ването на албума - търпението да бъде пуснат е на кота нула. Искам да похваля участниците в тавата и екипа зад нея за начина, по който ни хайпваха за окончателния release. С кратки клипчета, с тупалки по участия, с добре подбрани сингли и много ама много интервюта. Първото, естествено, е мое хехе. Ильо пък написа предпремиерна дисекция с първи впечатления - ей тук

6eb8d678c2e32833881634cd630c8837.jpg

Ето че най-накрая можем да анализираме изцяло тавата. Какво ни прави впечатление като видим обложката? Албумът се казва Ред и хаос, а траклистът започва със Сутрин и завършва с Нощ. Дали не е намек за човешкото ежедневие и хаосът в него? Оставям вие да прецените. Мен ми прави впечатление колко ред има в мислите на Атила или поне начина, по който ни ги представя. Нито прекалено сложно, нито прекалено комплексно. Абе, той винаги е премислял много добре и организирано нещата - нещо, с което супер малко рапъри в България могат да се похвалят.

Това прави Ред и хаос толкова уникален - привидно е леко прозаичен, простоват, лесно смилаем, но под водата има дооста речни камъни.

Друго нещо за текстовете - в по-предишните проекти на Атила той говореше за обикалящата го среда, за рапа, за обществото, за България. Сега е много по-насочен към вътрешния си свят, към Орлин Милчев и неговите ежедневни дерзания, не на вожда Атила. Все пак МС engine-ът си остава с пълна сила в стихоплетсването.


Вече сте наясно, че този албум е само началото. Само експеримент. Експеримент със звученето също така. Това лесно се забелязва - има няколко моменти в тези 35 минути, в които се сменя настороението, стила на продукциите - от лек трап на бенгър, после лежерно блусче, после буум бап, и малко трап също така. Неслучайно на няколко места се споменава фразата “Boom-trap-blues”

dd0021b78d50bd470a16c0a4c5f96931.jpg

Тези резки смени не са ме кефели особено, но тук тва му е чарът. Много умело Worst на бийта и NoWallz на обработката са пипнали моментите. Доказателство е Бесове/Хаос, където за 2 минути се сменя настроението почти без да се усетиш. И в целия албум е така - всяка песен е индивидуалност, разказва собствена история и действа солово, но като навържеш целия пъзел виждаш една картина в почти едно настроение. Може би това са редът и хаосът? Worst със бийтарите и Атила с flow-a си? Тва го осъзнавам сега като пиша и слушам Aesop Rock инструментали. А толкова време търсех отговора на загадката.


Почнах да говоря за Сутринта и Нощта, макар и двете да представляват хаоса. Изобщо има ли човек, чието ежедневие е подредено? Не. Няма пълно щастие. Атила го каза сам - това ще е заглавието на следващия албум. Не е като да няма градация между траковете. В началото авторът казва на слушателите, че има нужда да се огледа и да вникне кво става около него. Това се случва по-нататък в другите песни, където коментира рап индустрията, буквално или преносно в образа на морско чудовище, което трябва да пребори. Други жертви на разсъжденията му са хората, живеещи по шаблон. Но, както казах, на фокус е света на текстописеца. Нещата съвсем се избистрят, когато той вече си е легнал, но всички тези преследващи го мисли за успеха в професионален план, за стабилността му, за вътворяването на ред в живота му го настигат. Само не разбрах каква е ролята на скита по средата, но май още не съм пораснал за него.


В заключение: Много силно завръщане, даване на заявка за много гърмежни неща. Много избистрен проект, дълго преценяван и добре подбран. Усеща се като едно цяло, не само песните помежду си, ами и между продуцента и емсито. Определено е нещо, което ще се помни. Единствената ми забележка е, че от тези 12 трака, които реално са 10 оставаме с ненаситени стомаси и въпрос “Ама тва ли беше всичко?” Орлинката много добре знае как да ни остави гладни за още, сякаш големите истини за казване още не са казани.

ОБЩА ОЦЕНКА 9/10

Кефя ли се на артиста? И още как!
Имам ли албума на диск?ДА!
Обложка:7/10
Стил на албума:Boom bap, trap, blues rap, experimental rap
Любими тракове:Сутрин, Бесове/Хаос, Белият кит, Търпение, твърде добър
Дай ми повод, Две писма, Нощ
Нелюбими тракове:Машината
ОБЩА ОЦЕНКА9/10


Коментари 0