Жлъч срещу тъпанарите

В този смисъл рап музиката не трябва ли да по-скоро да изразява бунтарското, а не развлекателното, което рязко навлезе в "мейнстрийма"?
- Рап музиката може да отиде накъдето си поиска, тя е неизчерпаема. Мен не ме дразни, че има мейнстрийм рап без никакви ценности, направен доста тъпо и без фантазия, за някакви хора, които просто се клатят в общия ритъм без да има багаж горе. Абсолютно всеки трябва да слуша каквото иска и за всеки влак трябва да има пътници. Елементите на хип-хоп културата - графитите, бийтбокса, рапа, брейк денса, в началото са били споени и е имало някаква гордост. Аз самият съм пурист и смятам, че тези неща трябва да вървят заедно. Защото те са гигантски комплект за алтернативно мислене. Ако можеш да се занимаваш с тях, малко или много могат да ти помагат за друго. Когато бях част от едно предаване на студентското радио "Реакция", слушателите ми даваха теми, по които аз правех рап. Правил съм за какво ли не. От "Епос за Гилгамеш", до пародия на "Енеида". Имаше тема "Трамвайни фенове". Това е темата и - оправяй се. Веднъж бях на косъм, но слава богу, не ми се случи, да рапирам на тема "Фолклендския конфликт и отражението му във футбола".

Какво влагаш в твоя рап?
- "Жлъч" е персонаж, който се оформи и живее главно когато съм на сцена или пиша песни. "Жлъч" ми е малко като терапия. Така изразявам мнението за света на един ядосан добър човек. Но много ядосан и много несъгласен. Съответно човек, който иска да внася равновесие и гласът му да се чуе в средата на един несъстоящ се обществен договор, на един културен срив. Да си ходи там с факлата и да търси хора посред бял ден, като Диоген. Не знам дали така изглежда, аз така го мисля. Идеята ми винаги е била с тази музика да показвам рационална алтернатива на неща, които са възприети като някаква даденост в тази музика. Най-големите тарикати за мен са най-големите балъци. Идеята ми е да има друга гледна точка, защото той потока си се носи. И ако не се хванеш за някой камък да видиш накъде отива няма да разбереш кога ще дойде ръкава, в който искаш да влезеш.

Прочети целия материал на Веселин Николов за dnevnik.bg тук