"Nasimo в света на графити изкуството" - един материал направен от Пламена Петкова за ambicia.com. Ето част от него:

Финансовият успех ти позволява да живееш, където пожелаеш по света, при отлични условия. Защо избра да останеш да живееш основно в България и какво ти дава това?

Първото, което ми харесва тук, е, че има спокойствие в България. Можеш да намериш много хора, които да вибрират на твоята честота. Също така природата е много чиста, все още.

Имаме много хубави места по Балкана.

Другото е, че тук можеш да намериш спокойствие да работиш, докато в чужбина постоянно има някакво действие – постоянно си канен да участваш тук и там, на хиляда места и ти не можеш да се съсредоточиш да измислиш нещо ново. Или може и да можеш, но изисква много силен характер, който аз не съм сигурен, че го притежавам все още.

Ти си един от основателите на Goloka движението. Би ли го представил в малко повече детайли?

Goloka го основахме заедно с Герата. Не го бяхме мислили. Просто се срещнахме и разбрахме, че имаме много общи интереси и макар той да е в рап сферите, аз съм в графити изкуството, имаме обща мисия. Решихме, че трябва да направим някакъв проект заедно.

Той искаше да се занимава с дрехи и аз му казах: „чудесно – това е много хубаво“, защото аз откакто се помня постоянно правя дизайни, лога и такива работи за някакви марки и решихме – ОК, ще направим една марка за дрехи.

Тръгна се като марка за дрехи, но впоследствие осъзнахме, че това не е хубаво да бъде самоцелно и да правим просто поредната марка на пазара. Затова решихме повече да наблегнем на артистичните проекти, които правим.

За какво мечтаеш в по-дългосрочен план?

Моите мечти са насочени по към духовната сфера. Мечтая просто да стана истински себеосъзнат човек. Осъзнат за себе си, осъзнат за природата, осъзнат за Бога, въобще осъзнат.

Защото когато сме наясно с това кои сме ние, откъде произлизаме и каква е нашата истинска идентичност, тогава можем да се ангажираме в истинските неща, в нещата, които са наистина важни в живота.

А кои са те за теб?

Ами това е най-вече да се себереализираш, да осъзнаеш кой си и връзката си с Бог, да установим отново тази връзка и да започнем да живеем с духовно съзнание, а не с материално, защото аз наистина много силно вярвам, че няма разлика между духовния и материалния свят, разликата е само в нашето съзнание.

Докато ние имаме съзнание да експлоатираме материалната природа и всичко, което виждаме за наше сетивно наслаждение, ние сме с материално съзнание и сме в материалния свят.

Докато сме с настроение за служене към абсолютно всички живи същества, тогава ние сме вече в духовно съзнание, в духовния свят.

Прочети пълната версия тук - цък.